Относителната тежест на вота за социалистите намалява и към момента за това могат да бъдат откроени няколко причини. Първо, те не успяха да развият и наложат в кампанията нови теми, извън тази за предсрочните избори. Макар и да има своите привърженици, особено на фона на изхабяването на властта, тя не е достатъчна да осигури прилив на доверие, извън кръга на силно мобилизираните още преди старта на кампанията твърди симпатизанти. Второ, остриетата, на които заложи Корнелия Нинова, не успяха да се превърнат в рейтингови политици, способни да издърпат листата, особено след личното включване на Борисов в кампанията. И трето, проучването, проведено с аналог на интегралната бюлетина, установява една своеобразна „технологична загуба" на няколко процента от БСП, които отиват към "Коалиция за България". Сформираната около АБВ коалиция приключва кампанията с 3.2% сред решилите да гласуват, 80% от които са бивши избиратели на БСП.
ДПС очаквано и традиционно мобилизира привържениците си в последните дни преди вота и завършва кампанията като трета политическа сила с подкрепата на 13.9% от решилите да гласуват.
Така, през последните седмици е налице консолидация на привържениците на водещите партии – ГЕРБ, БСП, ДПС, която води до значителна динамика в съотношението на силите помежду им в сравнение с месец по-рано (когато ГЕРБ и БСП стартираха надпреварата с паритет).
Въпреки, че симпатизантите на национал-популистките формации са сред все още най-разколебаните как да постъпят в изборния ден, кампанията като цяло им носи позитиви. ВМРО запазва позициите си от преди месец и с 6.0% от твърдо решилите заема четвъртата позиция. Сериозната конкуренция в тази ниша идва не толкова от НФСБ и Атака (и двете партии приключват кампанията с изравнени позиции от по 2.0%), а от Воля. Шумната и масирана кампания на В. Марешки събира не повече от половината от предишния му вот, но привлича вниманието на част от бившите избиратели на Обединените патриоти. В резултат, Воля бележи съществен ръст в кампанията. Финишира с подкрепа от 4.9% от твърдо решилите да гласуват и съществен дял потенциални симпатизанти, оставили решението си за последните дни.
Сред колебаещите се до последно са и десните избиратели, които са основна електорална база на „Демократична България". В края на кампанията обединението между ДСБ, „Да, България" и „Зелено движение" получава 4.2% подкрепа сред решилите да гласуват. Така, наред с ВМРО и ВОЛЯ, Демократична България запазва шансове за мандат в Европейския парламент, ако успее да мотивира своите избиратели да отидат до урните.
Картината, която регистрира проучването на "Алфа Рисърч" в края на кампанията, е резултат от промените в обществените нагласи през два условно разделени периода: началото й, което бе белязано от имотните скандали около хора във властта и вторият – активизирането на управляващите за минимизиране на нанесените щети. Макар все още да остава неясно доколко усилията на ГЕРБ и лично на Б. Борисов успяват да възстановят доверието към правителството, те определено мобилизират част от електоралната им периферия и стопират регистрираната преди месец ерозия в подкрепата. Обратно, БСП не успява да разшири кръга си от привърженици и да се възползва от слабостта на ГЕРБ. Частичен пробив в привличането на разочаровани от управлението избиратели имат някои от по-малките партии, което приближава позициите им до прага за излъчване на евродепутати. /БГНЕС