Американците си тръгват, афганистанският наркотрафик остава

Световната общност е все по-обезпокоена от въпроса: какво ще се случи с афганистанския наркотрафик след изтеглянето на американските войски от Афганистан, планирано за септември тази година

Не трябва да се забравя, че в продължение на 20 години от американското присъствие Афганистан се превърна в основния производител на хероин в света. От 20 до 30% от афганистанския БВП е свързан с производството, преработката, транспортирането и продажбата на опиати, в тази индустрия работят до 75% от пълнолетното население в Афганистан. За сравнение, само 6% от колумбийския БВП е свързан с производството на кокаин в разгара на дейността на кокаиновите картели в началото на този век.

Според френския политолог Жан-Пиер Филиу, върналите се на власт талибани ще запазят наркобизнеса като основен източник на доходи. Те няма да повторят „дръзкия“ експеримент на молла Омар, който забрани отглеждането на опиумен мак през 2000 г. Забраната продължи малко повече от година, но след като американците стартираха антитерористичната операция „Трайна свобода“ през 2001 г. и свалиха правителството на талибаните, в Афганистан производството на опиати стремително се възстанови.

Световната общност е все по-обезпокоена от въпроса: какво ще се случи с афганистанския наркотрафик след изтеглянето на американските войски от Афганистан, планирано за септември тази година

Не трябва да се забравя, че в продължение на 20 години от американското присъствие Афганистан се превърна в основния производител на хероин в света. От 20 до 30% от афганистанския БВП е свързан с производството, преработката, транспортирането и продажбата на опиати, в тази индустрия работят до 75% от пълнолетното население в Афганистан. За сравнение, само 6% от колумбийския БВП е свързан с производството на кокаин в разгара на дейността на кокаиновите картели в началото на този век.

Според френския политолог Жан-Пиер Филиу, върналите се на власт талибани ще запазят наркобизнеса като основен източник на доходи. Те няма да повторят „дръзкия“ експеримент на молла Омар, който забрани отглеждането на опиумен мак през 2000 г. Забраната продължи малко повече от година, но след като американците стартираха антитерористичната операция „Трайна свобода“ през 2001 г. и свалиха правителството на талибаните, в Афганистан производството на опиати стремително се възстанови.

Наблюдателите припомнят, че през юли 2000 г. лидерът на талибаните молла Омар обяви опиума за продукт, противоречащ на исляма, и нареди унищожаването на посевите от опиумен мак. Резултатът беше безпрецедентен спад в световната търговия с хероин, основен опиоиден наркотик. Това доведе до масовото разоряване на афганистанските селяни, които отказаха да подкрепят талибаните, когато САЩ стартираха операция „Трайна свобода“ през 2001 г.

След окупацията на Афганистан, с мълчаливата подкрепа на американците, наркобароните се върнаха на губернаторските постове, като само официално се заклеха във вярност на новия президент Хамид Карзай. Още през 2002 г. Афганистан произведе 3400 тона суров опиум - същото коричество като преди забраната през 2000 г. Кампанията за ликвидиране на опиума, обявена от съюзниците в НАТО, остана без резултат. Още през 2006 г. Службата на ООН за наркотиците и престъпността заяви, че Афганистан всъщност се е превърнал в „наркодържава“, а през 2007 г. страната е произвела 8200 тона суров опиум, от който са произведени около 90% от световния хероин.

Прави впечатление, че хероинът, произведен в Афганистан, отива главно в Европа, докато в Америка идва предимно през Мексико. Именно поради това, че афганистанският хероин представлява по-малка опасност за Съединените щати, борбата срещу афганистанския наркотрафик е практически спряна по време на администрацията на Обама. В същото време талибаните се отказаха от борбата срещу опиумния мак и започнаха да насърчават производството му, както и да събират данъци от селяните.

Според изчисленията на ООН селяните получават само 10-15% от крайната цена на продукта, 5% са данъци, получени от полевите командири, докато 80% остават в ръцете на наркотрафиканти, които споделят печалбите с губернатори и управляващи структури. През 2017 г. Афганистан постави своеобразен световен рекорд, в страната бяха произведени над 9 хиляди тона суров опиум.

Ашраф Гани, който замени Хамид Карзай като президент, призна, че проблемът с опиума не може да бъде решен. В този момент президентът на САЩ Доналд Тръмп неочаквано реши да започне операция „Желязна буря“ с цел унищожаване на стотици лаборатории за наркотици, собственост на талибани, с помощта на бомбардировачи B-52 и безпилотни самолети „Раптър”. Тази изключително скъпа операция беше спряна година по-късно поради ниската си ефективност, американците не успяха да унищожат инфраструктурата на талибаните за производството на хероин. Така наречените "нарколаборатории", казват експертите, са доста примитивни занаятчийски "кухни", които се сглобяват за няколко дни и лесно се възстановяват след нападение.

През 2018 г. в Доха започнаха мирни преговори с участието на талибаните, в резултат на което беше постигнато историческо споразумение за изтеглянето на американските войски от Афганистан.

Междувременно производството на опиум в страната продължава да расте. Според ООН през 2018 г. обемът на произведения суров опиум е бил два пъти по-голям от този през 2001 г., когато американците са влезли в Афганистан. Талибаните напълно промениха тактиката и от забраната за отглеждане на мак започнаха да разширяват посевите, които надвишиха площ от 193 хиляди хектара през 2018 г. Според американските данни на наркобизнеса се падат 65% от финансирането на талибаните. Географията на производството също се е променила: ако по-рано суровият опиум се транспортира до съседни страни, където се преработва в морфин и хероин, сега лабораториите са съсредоточени в самия Афганистан, главно в южната провинция Хелманд, основната база на талибаните.

ООН отбелязва, че талибаните контролират всички връзки на наркобизнеса - от производството до преработката и разпространението. Те налагат 10% данък върху производителите и гарантират сигурност на доставките извън Афганистан. Чрез търговията с наркотици талибаните плащат заплати на бойци, купуват оръжия и боеприпаси и постигат военни победи. Според експерти през последните 20 години в Афганистан се е формирала стабилна „наркоикономика“, в която работят над два милиона души и са генерирали милиарди долари - над една трета от националния БВП.

Основната посока на афганистанския трафик на наркотици е Европа, именно на Стария континент се случва основната консумация на афганистански хероин. Разузнавателните агенции посочват два основни маршрута - през Иран (30% от наркотрафика) и Централна Азия (40%). От Иран наркотиците минават през Кавказ, Русия и Украйна до Европа. Северният маршрут минава през Таджикистан, Узбекистан и Туркменистан. Казахстан и Киргизстан също са важни канали за трафик на наркотици. Във всички тези републики наркотрафикантите създадоха силни корупционни връзки.

Наркотиците се транспортират до европейските пазари през Русия и Украйна. Разпадането на СССР даде най-силен първоначален тласък на наркотрафика; след изтеглянето на съветските войски границите с Афганистан останаха практически отворени. Русия се опитва да ограничи прилива на наркотици и разположи 201-ва мотострелкова дивизия, която е пряко подчинена на Москва, на таджикско-афганистанската граница. Това обаче очевидно не е достатъчно.

Друг маршрут води през Иран, Каспийско море, Азербайджан и Грузия до пристанищата на Черно море. Крайната цел е все същата - Европа. Част от наркотиците се изпращат на пазарите в Африка и Близкия изток. На свой ред Югоизточна Азия консумира наркотици, идващи от Бирма (Мианмар).

Според прогнозата на института Брукингс, след изтеглянето на войските на НАТО, производството на наркотици в Афганистан само ще се разширява. Нито една от страните в афганистанския конфликт няма да се откаже от толкова важен източник на финансиране. Нито афганистанското правителство, нито талибаните няма да искат и няма да могат да започнат политика за ограничаване на трафика на наркотици. На свой ред това ще доведе до ескалация на гражданската война, въпреки изтеглянето на американските войски и постигането на мирни споразумения в Доха. Засега, казват анализатори, няма реална възможност да се промени естеството на управляваната от наркотиците икономика на Афганистан./БГНЕС

………………………

Дмитрий Добров, ИноСМИ.