Ана Анастасова: Столична библиотека има близо 86 хиляди читатели

Вече 30 г. продължаваме да адаптираме Столична библиотека, за да отговорим на нуждите на читателите. Това заяви в интервю за БГНЕС Ана Анастасова, ръководител на Отдел „Краезнание и книжовно наследство" на Столична библиотека.

Столична библиотека през октомври тази година чества 95-годишния си юбилей.

През октомври 1928 г. тогавашният кмет ген. Владимир Вазов издава нарочна заповед, с която да се създаде столичен музей с галерия, библиотека, архив и да се пристъпи към организирането на тази толкова сложна структура. Цяла година след това се прави концепцията за библиотеката.

Тя обикаля много в София – първо е отпуснато едно помещение, което се е намирало на пл. „Славейков" 9, след това се премества на пл. „Неделя", след това на бул. „Мария Луиза", докато през 1941 г. не се настанява в едно специално предназначено за нея място на вече несъществуващия пл. „Бански" 3, намиращо се от южната страна на Централната минерална баня, където вече започва действителното изграждане на библиотеката, която дотогава се издържа с дарения, с помощ от различни издателства се комплектува нейният фонд.

Кръгът се затваря след много странствания, когато библиотеката се връща на родното си място – на пл. „Славейков" 4.

Анастасова, която работи от 46 г. в Столична библиотека, разказа, че неин пръв уредник е Коста Вълев. „Библиотеката започва с едни 5 хил. тома книги, а сега ние разполагаме с 1,2 млн., така че виждате какъв дълъг път е извървяла", отбеляза тя.

На пл. „Бански" 3 библиотеката е подредена и каталогизирана. Там се откриват музеят на библиотеката и картинната галерия. „Тържественото откриване е наистина много впечатляващо. Присъствали са и кметът, цялото ръководство на кметството, много видни граждани", добави ръководителят на отдел „Краезнание и книжовно наследство".

Анастасова подчерта, че се закупува почти целият фонд на руската книжарница, както и фондът, който постъпва с една германска изложба през 1942 г. По време на Втората световна война се осъществява и една инициатива – предлага се на видни наши обществени и културни деятели да предадат временно библиотеките си, за да бъдат запазени, след което да им бъдат върнати, но за сметка на това да се направи някакво малко дарение.

Сградата е запалена през 1944 г. по време на бомбардировките на София, като изгаря целият ѝ фонд, съставен от 40 хил. много ценни книги. Библиотеката на Иван Денкоглу също изгаря по време на тази бомбардировка. „След войната библиотеката е настанена на ул. „Славянска" 13, по-късно в сградата на бившето столично кметство на ул. „Гурко" 1. Там библиотеката преживява до 1986 г., когато се изнесохме с мечтата сградата да бъде ремонтирана, доустроена и да придобие наистина един по-съвременен облик", обясни Анастасова, като посочи, че политическите събития, които настъпват, попречват на това и сградата е била изоставена и полуразрушена.

През 1990 г., по време на Кръглата маса, проф. Михаил Неделчев предлага сградите, в които дотогава са се помещавали градските комитети на Комунистическата партия в различните окръжни градове да бъдат предоставени на библиотеките. „Не знам дали в другите градове това се случи. При нас се случи. Ние влязохме в тази сграда на пл. „Славейков" 4, което затвори кръга, прекъсна странстванията на Столична библиотека", заяви Анастасова.

Сградата не е строена за библиотека, а за Министерство на благоустройството, обществените сгради и пътищата. „През 1926 г. министерството обявява публичен вътрешен конкурс и той е спечелен от Виктория Ангелова Винарова, тогава само 24-годишна. Тя не е първата жена архитект в България, но е най-младата, която печели такъв голям проект", разказа ръководителят на Отдел „Краезнание и книжовно наследство".

Първоначално е изградена централната част на сградата, в която днес се помещава Столична библиотека, а през 30-те г. на ХХ в. е достроено източното крило от архитектите Йордан Иванов и Сава Овчаров. „Виждате, сградата отвън не е пищна, не е с някакви излишества построена и декорирана, освен каменните фигури, които са над централния вход на сградата, на мъж и на жена, които символизират архитектурата и строителството", добави Анастасова, като отбеляза, че дървените врати с дантела от ковано желязо също са много красиви.

Архитектката Виктория Винарова си е позволила разточителство в оформлението на фоайетата в партерната част на сграда, както и на първия етаж – с разноцветните подови мозайки, мраморна облицовка, масивни мраморни колони, стълбище, което е пак с елементи от ковано желязо. „А светлината се осъществява от два витража, които са дело на Харалампи Тачев, авторът на герба на София", посочи Анастасова и уточни, че те са изработени във Виена.

Тя допълни, че когато Столична библиотека се нанася тук, сградата е била адаптирана за библиотека от един колектив с арх. Славей Гълъбов „Но, всъщност, вече 30 г. ние продължаваме да я адаптираме. Нови пространства се откриват, изобщо библиотеката започна да се развива все по-динамично, защото трябва да отговорим на нуждите на нашите читатели", заяви ръководителят на Отдел „Краезнание и книжовно наследство".

Освен книги и библиотекари, които обслужват читателите, Столична библиотека разполага с дигитален център, с информационен център, с отделни центрове, в които се представя чуждоезична литература – американски, корейски, с турска читалня, с читалня, в която е събрана англоезична литература, а също и с испанска, португалска и немска, както и с много активен детски отдел. Столична библиотека има и отделни филиали – на ул. „Сердика" 1, в кв. „Студентски", в кв. „Овча купел", в кв. „Обеля" и в кв. „Люлин". „Изобщо с цялата си дейност се стремим да излезем извън сградата, да отидем сред хората", обясни Анастасова и добави, че за 9-та година реализират инициативата „Зелени библиотеки" за читателите в различните паркове на София.

Столична библиотека има и много образователни програми за децата, художествено ателие, организира и срещи с писатели. „Всеки четвъртък има среща с различни поети, писатели, отделно представяне на книги, почти ежемесечно имаме някакви документални образователни изложби", каза още Анастасова.

Читателите на Столична библиотека са близо 86 хил. души и продължават да се увеличават. „Това, което ни радва, е, че повечето са млади хора", заяви ръководителят на Отдел „Краезнание и книжовно наследство", като подчерта, че имат и доста добра издателска дейност – книги, които са посветени на историята на София.

Както във всяка една библиотека, и в Столичната най-четена е художествената литература. Учениците и студентите четат и научна и научно-популярна литература. Детският отдел също се радва на добри постижения.

Столична библиотека има програми за творческо писане, конкурси за есе, за разкази, за стихове. „Всяка година провеждаме, наблюдавайки нашите читатели какво четат по читателските им картони, празненства, на които определяме читател на годината, писател на годината, най-четена книга, най-търсени заглавия и събираме много публика", подчерта Анастасова и добави, че се избира и доброволец на годината, тъй като има много млади хора, които идват да работят като доброволци в Столична библиотека, което също допринася за популяризирането ѝ.

Тя отбеляза, че в последните години много активно работят с фонда, посветен на книжовното наследство, и в резултат на тази дейност, са обособени няколко музейни пространства. „Първото, което направихме, това е кабинетът на министър-председателя Константин Стоилов – едно дарение, което постъпи през 1990 г. Преди две години открихме второто такова пространство – това е библиотеката на Симеон Радев", разказа Анастасова. Тя разкри, че сега по проект готвят платформа „Симеон Радев", която ще бъде дигитално представена на интернет страницата на Столична библиотека, както и че предстои да открият и зала с дарение с книгите на Светослав Минков. Подготовка тече и по представянето на дарението на Кирил Христов, който на смъртното си легло завещава библиотеката му да постъпи тук.

„Имаме още много във фонда, така че сигурно това музейно пространство ще расте, и то е много полезно, защото тук при нас идват ученици, изнасят се уроци по история, по литература в тези места, така че и това е част от това да запознаем хората с нашия фонд. А пък новите модерни методи – това са и библиобусът, който обикаля из цяла София и среща читателите от различните квартали с нашата библиотека", каза още ръководителят на Отдел „Краезнание и книжовно наследство".

В заключение Анастасова призова: „Елате в библиотеката, за да се уверите колко добра е обстановката, колко разнообразни са нашите програми и колко много неща може да научите." /БГНЕС