Антимафиоти влязоха във фирмата, в която работи Кристиян Бойков

Служители на ГДБОП влязоха в офиса на фирма TAD Group, в която работи обвиняемият за кибератаката срещу НАП компютърен специалист Кристиян Бойков, предаде репортер на БГНЕС.

Главният прокурор Сотир Цацаров коментира акцията на ГДБОП. „Не можем да считаме, че само със задържане ще решим проблема. С помощта на ГДБОП ще успеем да съберем доказателства”, подчерта Цацаров. Този младеж не е сам, заяви още главният прокурор.

По-рано днес от прокуратурата заявиха, че в един от иззетите от Бойков компютри е открита информация, според която той е разполагал с масив от данни от НАП, по-голям от този, изпратен на медиите, при това дни преди първия имейл, от който става ясно за атаката.

Адвокатът на Бойков Любен Казанджиев заяви, че от ГДБОП не са му дали никаква смислена информация за какво е акцията. „Оказваме съдействие. Търся инструменти, с които да им помогна да разглобим някои неща. Не виждам как ще се сдобият с информация за криптирането от техника, която изземват, защото там, доколкото аз вече знам, не би следвало да има такава информация”, поясни адвокатът на Бойков. Има един рутер, който те искат да изземат, каза още адвокатът. Как да коментирам думите на един прокурор, без да съм видял документите, въз основа на които той се изказва. Така адвокатът на Бойков коментира думите на главния прокурор Сотир Цацаров, че Бойков е просто изпълнител на сенчести интереси. „Това трябва да е някаква информация, която се намира в някакъв писмен документ, в противен случай е просто слух, който той разпространява. До момента не съм видял нито един документ, който да се намира в досъдебното производство, с изключение на постановлението за привличане и определението на Специализирания наказателен съд”, обясни адвокатът.

БГНЕС припомня, че изтичането на данни след хакерската атака на сървърите на НАП засегна около 5,1 млн. български граждани. Около 4 млн. от тях са на живи хора, останалите са на починали лица.

Изтеклите данни съдържат и данъчно-осигурителна информация като: Данни от годишни данъчни декларации на физически лица; Данни от справките за изплатени доходи на физически лица; Данни от осигурителни декларации; Данни за здравно осигурителен статус (Става дума за осигурителни вноски, а не за медицински статус или информация за лечение на гражданите); Данни за издадените актове за административни нарушения; Данни за извършените плащания на данъци и осигурителни задължения през Български пощи АД; Данни за поискан и възстановен ДДС, платен в чужбина; Данни от международния обмен на данъчна информация за български местни лица; Служебни данни, получени от други институции в НАП, като Агенция Митници, Агенция по заетостта, Агенция за социално подпомагане, НЗОК, и др. /БГНЕС