Зелената сделка се отразява както върху енергетиката, така и върху икономиката, затова да следим процесите в Европейския съюз и така да насочваме нашите действия на местно ниво и да не позволяваме крайности.
Нуждата от базови мощности се усеща в моменти на криза, затова е добре да се намери място за тях в икономическия живот на България.
Има нарастващо нежелание в европейския бизнес да подкрепя зелената сделка само като политически проект, той иска тя да бъде осмислена през призмата на конкурентоспособността на европейската икономика.
Служебният енергиен министър да се занимае с работата по интегрирания план енергия и климат и с въпросите с Маришкия басейн и АЕЦ "Козлодуй".
Това заяви в интервю за БГНЕС Антон Иванов, енергиен експерт от Българския енергиен и минен форум (БЕМФ).
„Зелената сделка наистина има дълбоко отражение не само върху българската енергетика, но и върху икономиката като цяло. Навлизането на голям брой нови мощности, на слънчеви фотоволтаични централи, дава отражение върху системната несигурност и в момента, тъй като потреблението е ниско, имаме обилно източник на фотоволтаична енергия. Системният оператор изпитва съществени затруднения да балансира системата, което не е добре от гледна точка на дългосрочно планиране на системата“, смята експертът.
Според него наистина намаляват емисиите, което е политическата цел на Европейския съюз, но това има отражение върху България. „Затова пък ние сме принудени да ограничаваме работата на наши базови източници, което в дългосрочен план може да доведе, и най-вероятно ще доведе, до една небалансирана система за доставки на електрическа енергия“, коментира Иванов. Той обясни, че икономиката също е засегната, тъй като наши базови промишлени производства в добивната промишленост, в преработващата промишленост, са подложени на все по-силен натиск за въвеждане на ограничения, които касаят и тях за емисии на въглероден двуокис. „Това съответно ги принуждава да правят високи инвестиции, и то в условия, когато основните енергийни източници повишават или имат нестабилни ценови нива. Сега наистина се радваме на ниски цени на природния газ, но допреди една година това не беше така, а пък след една година не знаем как ще бъде, така че зелената сделка има широко отражение и ние трябва внимателно да следим процесите в Европейския съюз и така да насочваме нашите действия на местно ниво, да не позволяваме крайности“, съветва Антон Иванов.
Според експерта, за да се допусне по- голямо участие на фотоволтаични централи в нашата електроенергийна система, от една страна, е необходимо да се модернизира нашата мрежа, да се модернизират системите ни за отчитане и контрол на потреблението на производството, а това означава инвестиции. „Тези инвестиции обикновено минават през цената на електрическата енергия, което неминуемо ще се отрази на всеки потребител“, обясни енергийният експерт от БЕМФ. От друга страна пък възможности има, като се създадат условия за износ на енергия. „Проблемът обаче е, че когато ние произвеждаме много електрическа енергия от фотоволтаици, в същото време произвеждат и в Гърция, и в Румъния. Така че там има едно дублиране на мощности, което може да се компенсира само ако ние имаме други икономически дейности, които осмислят производството на електрическа енергия от фотоволтаици - да речем производство на водород или други химически елементи, които след това да могат да бъдат използвани като заместващи суровини. За съжаление, и това е една скъпа алтернатива, която все още пазарно не е намерил своето решение“, поясни Иванов.
Нуждата от базови мощности се усеща в моменти на криза. „В момента, ако ме питате за днес, нямаме нужда от базови мощности, можем да се лишим от тях, но в моменти на криза - тогава разбираме, че единствено базовите мощности са онези, които могат да ни гарантират основни нужди с доставки на електрическа енергия. Когато имаме ниски температури през зимата и високи цени на природни ресурси на международните пазари, тогава само базовите мощности са тези, които дават възможност нашата икономика да върви напред“, коментира още експертът.
На въпрос на БГНЕС какво трябва да следи служебният кабинет в сферата на енергетиката в близките месеци, Антон Иванов обясни, че има доста оперативни задачи, с които веднага трябва да се заеме служебният енергиен министър. „Една, две задачи, които са много ясни. Това е завършване на работата по интегрирания план "Енергия и климат", който трябва да бъде представен в Европейската комисия до края на май месец. Тоест, задачата е изцяло в рамките на служебния кабинет. Той е обвързан и с довършване на работата по една Енергийна стратегия, която също трябва да бъде представена за обсъждане в обществото. Други оперативни задачи са проблемите с хората и с бъдещето на Маришкия комплекс, което неминуемо стои на дневния ред. И разбира се, работата по развитие на нови мощности на площадката на Козлодуй, които имат своята логика и трябва тази логика трябва да продължи да бъде подкрепяна и развивана“, добави енергийният експерт от Българския енергиен и минен форум Антон Иванов. /БГНЕС
