Апостол Апостолов: Доставката по домовете – спасителен пояс в условията на коронавирус

Светът от близо една година е в капана на коронавируса. Пандемията промени буквално за дни из основи човешкото битие. Промени се от вчера за днес комуникацията между хората, ежедневието, пътуването, бизнесът. Милиони останаха без препитание, дори най-развитите икономики бяха заварени по бели гащи пред безкомпромисните пипала на вируса.

Светът премина през отричане, недоверие, паника, неразбиране, хаос в политиките, протести, а някои бизнеси се наложи в безизходицата си да променят философията на работа. Други пък минаха към дистанционна работа или преоткриха възможностите на доставките до домовете на хората. В Белгия за компаниите, които извършват услуги до вратата на хората, в момента е изключително печеливш бизнес. От края на лятото вече живея и работя в тази страна и имам възможността ежедневно да виждам как все повече и повече сектори преминават към доставките по домовете. Първоначално този тип услуга беше запазена марка на трите големи доставчици на храни в страната – Takeaway, Uber Eats и Deliveroo. От октомври месец в Белгия беше обявен втори локдаун след мартенския. Единствените работещи сектори останаха хипермаркетите, аптеките и банките. За магазините обаче беше въведено правило, че може да пазарува само по един член от семейството. Впоследствие затвориха и всички останали магазини, които не продават стоки от първа необходимост. Така например, поставени в небрано лозе, Colruyt (верига, аналог на Метро), пусна част от своите служители с колелета да доставят продукти до вратата. Подобна практика въведе и Carrefour. Ситуацията в други бизнеси обаче не е така лека. Ресторанти, барове и дискотеки остават затворени за неопределено време. Някои от собствениците публично изразиха недоволство с искане да има повече яснота. Отговорът на правителството преди дни беше ясен и кратък: „Отваряне в този момент – абсурд, не подлежи на коментар!“ С това и приключи нещастният опит за диалог в тази посока с местния Консултативен съвет, който взема решенията за мерките срещу COVID. Някои от затворените за неопределено време бизнеси тайно се надяваха, че тъй като Белгия е страна с федерално управление – ръководителите на отделните области може да се навият и да смекчат мерките. От Валония обаче категорично заявиха, че по едни или други мерки може да има компромис. По отношение на ресторантите – Не! Дори се чуха гласове, че на бар и ресторант белгийците може да идат най-рано през май месец, и то ако е добра епидемичната картина. Също толкова категорична в позицията е и управата във фламандската част на страната. Не по различно е настроението и в Брюксел. Ежедневният ми контакт с хора от ресторантския бизнес показва, че те са склонни стриктно да спазват закона, просто, защото така трябва. Но и не стоят със скръстени ръце. Ако се разходите из централната част на малък град като Льовен например, ще видите как тече трескав ремонт на заведения с мисълта да са готови обектите един ден след месеци на пълен застой. И ако си мислите, че бизнесът с храна е спрял, ще ви разочаровам. Работата върви също с пълна пара, единствено липсва клиентът в заведението. Много от пицариите, десетки ресторанти от всички краища на света са се прелокирали в онлайн търговията. Клиентът го няма, заместен е от опашки с млади хора с раници, които чакат по няколко пъти на смяна за поредната доставка.

Въобще, бизнесът с доставки на храни по домовете е в своя възход. За това говорят и цифрите. Една от компаниите регистрира на ден по 1000-1200 поръчки. От разговори със служители в другите конкурентни компании ми става ясно, че при тях бройката е приблизително същата. А Льовен е в пъти по-малък град в сравнение с Брюксел, Антверпен или Гент, където броят на поръчките е много по-голям. Този пример показва за това как търговията до врата се превръща в спасителен пояс за десетки бизнеси и семейства. И когато говорим за възход. Компаниите за доставка на храни също не стоят замръзнали. След като видяха, че бизнесът се разраства моментално бяха наети с мащабна кампания стотици кандидати да управляват електрически велосипеди. Една от компаниите реши ударно да разшири своята логистична база – както в сграден фонд, така и с велопарк. Както се очертава идните месеци ще бъдат златен век за сектора на доставки на храни. А белгийците изглежда им харесва да бъдат обгрижвани и да не мислят как ще прекарат едновременно часове над тенджерата, разкъсани между кухнята и компютъра. /БГНЕС -------------------------- Специално за БГНЕС от Белгия - Апостол Апостолов.