АРД: Продавачът на надежди срещу блокадата на Балканите

След войната в Украйна Западните Балкани придобиха огромно значение за ЕС и затова канцлерът Шолц се застъпи силно за начало на преговорите за присъединяване на Северна Македония и Албания към ЕС. Въпреки това без особен успех, коментира за АРД Кай Кюстнер.

Едва ли има държава, която се ориентира толкова добре в чакалнята на ЕС, както Северна Македония. Страната с 1,8 милиона жители стои там от 17 години. А преговорите за присъединяване, които обикновено отнемат години, дори не са започнали.

Ако зависи от канцлера Олаф Шолц, това трябва да се промени незабавно. Тъй като страната е работила усърдно, точно сега е моментът, "когато трябва да се съберат плодовете от всички тези усилия". Това заяви Шолц по време на посещението си в Скопие. И обеща да се застъпи в ЕС за незабавно започване на преговорите за присъединяване.

Премиерът Димитър Ковачевски даде ясно да се разбере, че търпението на македонците да се стои в чакалнята също има своите граници. Но формулираното от него искане да се вземе решение по този въпрос срещата на върха на ЕС в края на този месец изглежда почти невъзможно да бъде изпълнено. Началото на преговорите за присъединяване беше и е продължава да бъде блокирано от България, която е член на ЕС. И ръководителят на българското правителство Кирил Петков не демонстрира никакво движение по въпроса. Петков говори повече за това, че е обяснил на канцлера Шолц условията на своето правителство, а именно, че българите, живеещи в Северна Македония, трябва да бъдат включени в конституцията, за да се запазят техните права.

„Разбивачът на блокади“ Шолц

Спорът между България и Северна Македония, в който става въпрос за език, история и култура, е само още едно доказателство за това, пред какви пречки са изправени държавите от Балканите по пътя си към ЕС. Дори когато канцлерът заявява: „Има много конкретни проблеми между отделните страни, но никой от тях не е непреодолим.“

Ролята, която Шолц пое по време на балканската си обиколка, е на "разбивач на блокади", но не такъв, който чрез убеждение смята, че може да отстрани всички проблеми. Той се възприема по-скоро като "създател на надежда". Който като ръководител на правителството на най-голямата държава в ЕС отправи посланието, че годините на пренебрежение са приключили. "В продължение на почти 20 години на държавите от Западните Балкани се обещаваше европейска перспектива. Време е това обещание да бъде последвано от действия", подчерта канцлерът. Той добави, че Балканите са от "стратегическо значение" за Германия.

За никого не е тайна, че преоткриването на Балканите има много общо с руската агресия в Украйна. Опитът да се противодейства на това е обединен ЕС. И именно за да ограничи влиянието на Москва в балканския регион.

Без успех в Белград

В Белград канцлерът Шолц успя да осъзнае колко трудно ще бъде това. "Ние не реагираме на натиск, когато някой ни заплашва и след това правим нещо", обяви предизвикателно високият сръбски президент Александър Вучич. Той имаше предвид искането страната му да признае Република Косово. Шолц, който е с почти две глави по-нисък, изслуша с обичайния си стоицизъм подобни изречения от извисяващия се над него Вучич на съвместната пресконференция и отвърна с дребни закачки. И с ясното искане Сърбия да се присъедини към европейските санкции срещу Русия. "Очакванията ни са, че тези санкции ще бъдат подкрепени от всички, които се движат като кандидати за членство в ЕС."

Този опит на Шолц не беше успешен. Няма и най-малък намек, че Вучич е готов да промени зигзагообразния си курс между ЕС и Русия. Затова няма абсолютно никаква гаранция, че икономическата мощ на ЕС ще успее да намали влиянието на Москва върху ключовата държава Сърбия.

Внезапен силен интерес към Балканите

За германските войски в КФОР, разположени в косовската столица Прищина, повишеният интерес към Балканите означава, че само в рамките на няколко седмици те бяха посетени от германския външен министър Анелена Бербок, министъра на отбраната Кристине Ламбрехт, а сега и от федералния канцлер. В крайна сметка доскоро това не беше "горещата точка на германската външна политика", казва войник от Бундесвера. Сега обаче той е доволен от засиленото внимание. Въпреки забележимото нарастване на германския интерес към региона: мисията на Шолц "решение за балканската блокада" е по-скоро такава, за която ще му е необходима голяма издръжливост. Ако изобщо успее. /БГНЕС