Арх. Бойко Кадинов: Бъдещето на София е в зелената архитектура

Хората са готови да инвестират, за да живеят в една по-зелена среда. Това е един от резултатите от пандемията. Може да живеете в Чуйпетлово, може да живеете в Радомир, Перник, Вакарел или на места, които са в пъти по-зелени и да пристигате в София за броени минути, това което се случва на много места в Европа. И да живеете в зелена среда, да се възстановявате пълноценно. Инвестицията в това бих нарекъл зелена архитектура. Това каза в интервю за БГНЕС арх. Бойко Кадинов по повод празника на града.

„Това е начинът да се помогне на града. Той не може да продължи да бъде пренаселван. Начинът това да се случи е като се обърне моделът и хората започнат да живеят в по-природосъобразна среда“, убеден е архитектът, работещ и в чужбина.

По думите му възможността да работиш от дома си или, от която и да било точка на света, т.нар. „хоум офис“, който доскоро е изглеждал невъзможен, днес не само е факт, а се превръща и във все по-желан.

„Много празни къщи, които стоят около София, в Мърчаево, Кладница и др. могат спокойно да поемат част от тези функции, вместо човек да живее ипотекиран за дълги години, в един нов панелен блок, със стъклени парапети, някъде в „Обеля 6“, коментира още той.

Според архитекта София отдавна е достигнала и своя граничен статус по отношение на строителството и презастрояването.

„Отдавна трябваше да обърне своя модел и да погледне отвъд зеления си ринг, който тя трябва да запази. Не случайно някои градове, като Москва има Москва 2, Виена – Виена 2. София има нужда от зелен пакт, има нужда от зелен борд, което ще даде възможност на хората, които живеят и на онези, които искат да се присъединят към нея да развиват дори зелена индустрия. София не може да живее само от търговски услуги или административни и други дейности, тя трябва да развива съвременна индустрия, такава каквото е петата индустриална революция, в която влязохме. Струва ми се, че там стоят възможностите на този наш зелен град“, добави още той.

Арх. Кадинов обясни, че зелената архитектура е нещото, което е особено важно и предстои пред София.

„Част от дневния ред на европейското общество е през 2030 г. сградите да произвеждат енергия за себе си. Стоманобетонът, който ние така обичаме от „Околовръстното“ и бетоновите възли, които може да видим почти навсякъде в София, са нещо, което произвежда 20% от озоновата дупка. Все повече водещи компании започват да въвеждат т.нар. „зелен бетон“ или да се отказват от него. Не можем да преработим бетона. Преработката на стоманобетона изисква повече енергия, за да бъде разрушен от създаването му“, посочи той и добави, че зелената архитектура не е някаква холограма, а това е част от начина да живеем по-добре и най-важната директива - онова, което ще завещаем на децата си.

Според него зелената архитектура не може да бъде възприемана само като междублокови пространства, садене на дървета, а като нова стратегия, която ще накара хората да живеят по – добре.

Архитектът сподели, че докато у нас се строят високи стъклени офис сгради, които се противопоставят на произведеното с най-прости средства – тухла, мазилка, дървени конструкции в Италия повече от офисните сгради се строят с носещи дървени конструкции.

Той вижда промяната в начина на строителството и презастрояването със създаването на Закон за архитектурата, който да бъде приет в България. Според него най-добрата застраховка по отношение на строителството е архитектурата.

„Нито един строител, нито един багер не може да получи и една стотинка, ако не стои подписът на архитекта, който е и гарант, и носи отговорност, и пред поколението, и пред закона, че вие сте защитен. Такъв закон има в почти всички западноевропейски държави – Испания, Франция, Германия“, каза той и поясни, че Законът за устройство на територията регламентира други неща.

Питам го дали одобрява идеята, живеещите в панелните блокове да станат собственици на земята под апартамента си.

„По-важният въпрос е не този дали да им се предостави освен право на собственост и право на строеж, а това е да престанат да се неглижират онези общи пространства по смисъла, на които са замислени тези панелни комплекси. Между тях вандалски се застрояват всякакъв вид луксозни бараки. Смея да кажа, че новите панелни жилища, които се строят в София са по-лошо създадени от панелните. В тях има потресаващи разпределения. Отвън стоят едни лъскави стъклени балкони, общите стълбища са застлани със скромен полиран гранит, а всъщност вътре влизате в едни жилища, които далеч отстъпват на смисъла на едно добро жилищно пространство. По-важното е да запазим средата. По-важното е онова, което ще виждате през прозореца, отколкото лъскавия материал, който някой ще сложи във фоайето“, категоричен е експертът и подчерта, че на панелните комплекси трябва да се гледа с цялата необходимост от цялостна реконструкция на квартала, а не само със жестове, голяма част, от които популистки.

По думите му София има необходимост от специфично градоустройствено законодателство, тъй като столицата не може да се ползва от същата нормативна уредба каквато има Лакатник или Кърджали. Арх. Кадинов подчерта, че там където искаме да строим, например, високи сгради трябва да се направи т.нар. Down Town, защото той изисква друг тип инфраструктура.

„В условията на коронавирус между два пететажни блока се появява един билдинг, който изцяло е остъклен и на всеки етаж се отварят по пет прозореца. Това е в пълен разрез с онова, което ни казва зелената архитектура, което ни казва коронавирусът, ако щете. Как живеят и работят тези хора вътре, тогава когато те живеят изцяло в пълна зависимост от една климатична система. Най-лесният начин да се разболеете е като се качите на един самолет, а още по-успешно може да го направите като започнете да работите или живеете в такава остъклена сграда в София“, коментира специалистът.

И въпреки многото проблеми, които стоят пред града и законодателя ни, арх. Кадинов пожела за всички столицата да стане по-зелена, по-мъдра, по-красива.

„И да обича повече себе си, за да може това да легитимира онази изконна любов на българина към природата, да се превърне в нейна визитна картичка“, каза той и добави, че преди дни София е влязла в т.нар. къса листа за зелените градове, за зелената столица на Европа. /БГНЕС

------------

Проф. д.н. арх. Бойко Кадинов е преподавател в катедра „Обществени сгради” в УАСГ, чете лекции в Париж, Брюксел, Венеция, др. Последните му самостоятелни изложби са в Лондон, Женева и Париж. Автор на книгата „Архитектурни скуларии” и на теоретичното произведение „Десет архитектурни заповеди”. Лауреат на множество национални и международни награди. Член е на Международната академия за архитектура, председател на българския клон на ”COBATY“ - международна организация с 50 г. история, чийто членове са архитекти, строители и предприемачи. Ръководи Архитектурна агенция "Братя Кадинови".