Арх. Христо Генчев: Белград и Атина работят срещу стабилно Балканско ядро

Нестабилността на Балканското ядро, включващо България, РС Македония, Албания и Косово, обрича този регион на Югоизточна Европа на нестабилност. Периферията открива възможност за себеизява, себеразрастване главно за сметка на ядрото. Затова и Сърбия, и Гърция, правят всичко възможно това ядро да не се укрепи и нашите връзки с РС Македония и Албания, които са естествени, да не се стабилизират.

Това се казва в анализ за БГНЕС на арх. Христо Генчев. Той е прочут български архитект, урбанист, изследовател, учен и публицист. Доктор е на техническите науки от университета в Грац, Австрия. Автор е на 10 книги и много публикации по градоустройство, културология и геополитика. Премиерата на последната му книга „Атиловите империи: триумф и срив“ се състоя на 24 март тази година.

Балканското ядро

Отношение ядро-периферия е универсален проблем. В световен мащаб такова противопоставяне е Римланд, сиреч - крайбрежната евроазиатска ивица срещу континенталното ядро на, което е Евразия. Същото противопоставяне може да го откриете в по-дребен мащаб в Европа по време на Първата световна война - Централните сили, включващи Германия, Австро-Унгария, България, Османска империя. Срещу тях застава периферията – Франция, Царска Русия, Великобритания. В рамките на Балканския регион, ние сме в центъра. Той е силно надробен, към него принадлежат РС Македония, Албания, Косово. Сега, когато центърът е нестабилен, слаб, това осъжда целия регион на безпокойство, меко казано, на войни и раздори. Центърът е този, който по най-лекия начин може да организира комуникации и общуване с цялата периферия. Ако периферията се окаже в опозиция на центъра, настъпват едни обходи, заобикаляния, които водят до нестабилност и липса на цялостно развитие. В такова нещо попадаме ние. Трябва да знаете, че до 50-та година диагоналният път Истанбул – Виена не минаваше през София. Той беше европейски път 5, който минаваше през Солун и отива в Истанбул/Цариград. Сега достатъчно беше да се отворят границите, за да се сетят, че трябва да направим и другият. Тогава се появи нашият път диагоналният София – Пловдив, който се нарича 5N. С други думи северният вариант на истинския път. В крайна сметка движението тръгна там, където трябваше да мине – през центъра, по пътя 5N. Сега белята е друга, че това нещо не става лесно. Периферията открива възможност за себеизява, себеразрастване за сметка на ядрото. И Сърбия, и Гърция, правят всичко възможно това ядро да не се стабилизира и нашите връзки с Македония и Албания, които са естествени, да не се стабилизират. Голяма част с нашите проблеми с нашите западни съседи, се дължат не на техни вътрешни противоречия, а на внушения отвънка.

Трънливият път на Коридор 8

Няма как, той ще стане, въпреки съпротивата. Коридор 8 е един цял проект, включващ ядрото България-РСМ-Албания. Тази идея срещаше съпротива, много често и българска глупост, той се отлагаше. Няма как да се отлага, нещата се налагат. Не може да продължавате да твърдите, че между България и Македония не може да има жп линия. Между Албания и Македония да няма жп линия. Единствените съседи на Балканите, между които няма жп линия, са Албания, Македония и България. Това не е естествено. Не го ли разбират, не го ли виждат? Първоначалната българска идея и е била – София, Кюстендил, Скопие, Ниш, Белград. Тогава пак се намесват всички тези сили, къде с рушвети, къде със заплахи, къде с репарации, го осуетяват. Не може, няма как. Ще стане. Не може да не стане. Как ще ми попречиш на мен да отида до Македония след като моите роднини са там.

Русия + Гърция и Сърбия срещу България

Не бива даже да допускаме мисълта за някаква аналогия между Македония, Украйна и Русия. Дума да не става. Първо Сърбия не е Югославия, а и днешна Русия на Путин е в такава изолация, че тя няма да има сили и възможности да се намесва.

Гърция е най-големият балкански приятел на Русия. Това е, защото Гърция не е изоставала своята идея да си възвърне Цариград и да стъпи на западното крайбрежие на Анадола. Това нещо може да стане само с помощта на Русия. Ако Русия бъде прогонена от Балканите, това ще бъде стратегическа загуба на гърците.

Има един процес, себеразтваряне в едно добронамерено окръжение.

Отказ от суверенитети в името на едно наднационално европейско общество, което поначало е правилно. Така постъпиха всички, включително германците. Най-много се опъват французите. В името на едно наднационално общество всеки се отказва отчасти от своя суверенитет. В една такава обстановка онова, което звучи толкова трагично като противопоставяме Сърбия - България, с течение на времето ще загуби тази острота. Един разговор след 20 години на тази тема, ще изглежда много странен. Ще се върви към едно обикновено съжителство.

Не знам защо смятаме, че въпросите трябва да се решат в договаряния на равнище правителства, съответно - влада. Или пък между ВМРО - тук, ВМРО - там. Не. Нещата ще добият естествения си отговор на битово ниво. Когато ние с ваш решим дали сме близки или не. Не ме интересува какво ми казват. Знам, че имам братовчед там, знам, че имам съпруга от там. Ние сме достатъчно близки. Това, което ние трябва да правим е да пресичаме граници, да махаме граници, да строим железници, да строим пътища, да даваме стипендии. Нещата се подреждат по този начин. Демагозите ще си отидат, както всеки един от нас си отива, ще си отидат заедно със своята демагогия. Решението на въпроса е строго личен. Българин ли съм, македонец ли съм, и двете ли съм. Това е въпрос на лично решение, което не бива да има никаква намеса. Еди-кой си да ми казва какъв съм. Няма такова нещо. Този въпрос не бива да се поставя на тези административни нива. Въпросът не бива да се институционализира.

Пространството корумпира Русия

Войната на Владимир Путин срещу Украйна е безсмислена. Тя е израз на архаично чувство и отношение към пространството. Ако в Западна Европа с увеличаване на населението, пространството се превръща в грижа, то руснаците са корумпирани от пространството. Наличието на огромни пространства, които са незаселени и неовладени, прави руският възглед за пространството като трезор архаичен. В това отношение руснаците са единствени на света.

Ние смятаме, че американците като са заселили Далечния запад и са излезли на Калифорнийското крайбрежие са направили кой знае какво. 10 хил. км са извървели- условно казано от източния бряг на Атлантика до западния бряг на Тихия океан. 20 хил. км са извървели руснаците, тръгвайки от Москва от времето на Иван Грозни, стигайки до Северна Калифорния. Скандална е продажбата на руска Америка - на Северна Аляска. При цена - един декар е продаден за половин цент. Те са продали площ, която е три пъти по-голяма от Франция. Тогава доларът е бил златен, ама и центът да е бил златен, сто пъти да е бил по-скъп, пак сделката е скандална. Руснаците взимат, заграбват, бягат и оставят след себе си хаос. Хаос, в който идва един Джек Лондон след време и прави неговия златотърсачески епос. Моето поколение израсна с Джек Лондон. Великолепен е. Можеше да бъде Иван Московлията, но се оказа, че е Джек Лондон и всичко това е струвало половин цент декара.

Руснаците не могат да се примирят със състоянието, което се е озовала Германия. Тя също беше експанзионистична сили, но беше победена и успя в стесненото жизнено пространство, в което я натикаха, да създаде такава усложнена организация на пространството, че да се превърне в първа европейска индустриална. При едно от своите посещения в Германия Нина Хрушчова се обръща към своя съпруг, съветския лидер Никита Хрушчов: „Никита, ние загубихме войната или те я загубиха?“. Руснаците схващат нещата, богатството като взимане на вече наличното , като придобиване чрез насилие, чрез война. С насилие нищо не се постига, губи се престиж и добро реноме.

Светът отхвърли войната

Няма опасност конфликтът в Украйна да се разшири, защото светът е друг. Ако беше преди 60 години, може би щях да кажа "ДА!", но светът се оказа израснал във всичките тези години, в които смятаме, че са никакви си, мижави - либералстващи. Той не може да приема вече насилието. Не съм виждал такъв спонтанен израз на недоволство, на несъгласие, на упрек към грубата сила. Втори път няма да се случи, никой няма да посмее да поема един подобен риск. Путин го пое и колко съжалява в момента. Няма да стане повече.

Оказа се, че и чисто военно-технологично, оперативно, вече е невъзможно. Изпращаш танкови дивизии, армии, а се намират неколцина, които с по няколко ракети блокират цялата колона. В началото не можехме да се обясним, защото дългата руска колона от бронирана техника спря недалеч от Киев. Било много просто, отпред, посредата и в края гърмежи. Досегашният начин – с безчет жертви - на водене на война, който руснаците възпроизвеждат е от Втората световна война и е невъзможен. Днес при достатъчна съпротива сред населението, малки групи от хора могат да блокират една инвазия. /БГНЕС