Архимандрит Никанор: Хората възстановиха манастира, защото искат да идват и да се молят на Козма и Дамян за здраве
Гигинският манастир „Св. св. Безсребреници и Чудотворци Козма и Дамян“, известен още, като Църногорски манастир, е една от перлите, намираща се недалеч от София. Чудесно място за разходки, отдих и молитви, предаде репортер на БГНЕС.
„Манастирът е основан по време на византийското владичество. Предполага се, че неговите основатели са ревностни християни, които са следвали и подражавали на подвига на св. Йоан Рилски, който се е подвизавал в областта Мраката, днешното Радомирско поле“, заяви пред БГНЕС архимандрит Никанор, игумен на Гигинския манастир.
Светата обител е бил съсредоточие на духовния и обществен живот на българите от всички краища в първите векове на робството, но през Австро-турската война през 1730 г. тя и изправена пред трудни времена.
„Австрийците завладяват град Ниш, дават надежда на християните за освобождение и избухва бунт, който от Ниш стига до земите тук. Бунтът е потушен, тъй като австрийците си тръгват от града, сключва се мир между Австрийската и Османската империи и населението тук остава на произвола на отмъщението. Манастирът в този период е запален и изгорен. Тогава е и мъченичеството на Св. Симеон Самоковски. В този период на гонения манастирът запустява“, разказа игуменът.
Като цяло тези трудни времена траят няколко десетилетия. В началото на XIX век е хилендарски монаси, които минават, откриват аязмо на това място и през 1814 манастирът е възстановен. Първите монаси са двама местни свещеници.
През 1822 г. започва изграждането на вече допълнителни сгради за посрещане на поклонници и така в манастира отново започва да кипи живот. Той се включва много активно в църковно- народните борби.
В центъра на светата обител е разположена църквата, посветена на лечителите светиите Козма и Дамян. „Храмът е въздигнат на това място през 1814 г. с труда на тогавашните монаси Захари и Иларион, които преди това са били свещеници в едно от селата тук. Той е бил разширен допълнително с един кръгъл притвор по-късно в 1869 г, за което има запазен каменен надпис на вратата“, разказа архимандрит Никанор. Сред красивите икони в църквата са тези на Св. Теодор Стратилат, Св. Мина, Св. Георги и др. Част от иконите са дело на Филип Зограф, един от художниците на Самоковската школа.
Най-ценните от тях са подредени и оформят малка експозиция в отделна сграда на манастира.
„Иконите, които се съхраняват в манастира са донесени в различни периоди. Към тях също така сме изложили царски икони – дверите и венчилото на най-стария иконостас, който е запазен в манастира – този в който реставраторите намериха следа от пожар“, заяви архимандрит Никанор като допълни, че най-вероятно е донесен от по-старата обител, която е била на връх Китка, и която е изгоряла.
Дълги години не е било известно кой е бил авторът на тези икони. „Едно от най-интересните неща, които се установи при реставрацията на иконостаса е кой е авторът на иконите, намиращи се в няколко храма в Западна България. На иконата на Св. апостол Андрей и Марк, той е написал с много малки букви – Филип Зограф. Това е невъзможно да се види с просто око, тъй като надписът е нависоко“, обясни още той.
В по-ново време манастирът развива и силна социална дейност. През 30-те години на XX век е подписан договор с Мини Перник и започва да приема безплатно деца на миньори за летните ваканции.
След 9 септември 1944 г. манастирът е превърнат в концлагер, в който действа командирът на Радомирския партизански отряд кръволокът Славчо Радомирски.
Възстановяването на манастира започва едва в края на 1998 г. „Първите монаси претърпяват много труден 5-годишен период. Те заварват липса на електричество, вода и като цяло, много трудни условия“, разказа архимандрит Никанор.
Манастирът в момента е благоустроен. Възстановена е църквата Св. Козма и Дамян и старата манастирска сграда по европейски проект, както и две други сгради – Магерницата и бившият Хамбар, където е настанена сбирката от икони.
До ден-днешен манастирът получава благи отзиви от благодарни хора, които са получили благодатна помощ чрез молитвите си пред копието на чудотворна светогорска икона, дошла тук през 2016 г. Много хора идват, за да се помолят на двамата Козма и Дамян, и да имат здраве и благополучие.
Хората възстановиха манастира, защото искат да идват и да се молят на Козма и Дамян за здраве. Самите Козма и Дамян, те са лечители, поддържат култа към себе си и напълно оправдават съществуването на манастира, каза още архимандрит Никанор.
Коментирайки състоянието на монашеството през XXI век, архимандрит Никанор сподели, че се наблюдава липса на отшелническата традиция, отбелязвайки че е станало по-социално. Според игумена ролята на свещеника трябва да бъде върната като обществена фигура. „Свещеникът е част от народните будители, от хората които насочват и определят общественото мнение“, заяви още той. /БГНЕС