БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с него:
БГНЕС: Как арменците в Нагорни Карабах живяха мирно с азербайджанците след 1923 г., когато областта беше подарена от Москва на Азербайджан?
Армен Едигарян: Действително, населеният предимно с етнически арменци Нагорни Карабах съществуваше заедно с Азербайджан в пределите на една голяма империя – Съветския съюз. Когато империята първоначално започна да залита, а по-късно рухна, на повърхността излязоха потисканите в продължение на десетки години противоречия и проблеми. Нещо подобно на ситуацията в бивша Югославия. През 1923 г. комунистическото правителство на Съветския съюз с авторитарно взето решение създаде в рамките на Азербайджан автономна област Нагорни Карабах – историческата арменска област Арцах, 93 % от населението на която към онзи момент се състоеше от етнически арменци.
Арменската общност неведнъж прави опити да поправи тази историческа несправедливост и през съветско време, особено в периода на първото „размразяване” при Хрушчов и в първите години на управлението на Леонид Брежнев. Всички тези опити бяха жестоко смазани от ръководството на СССР.
През 1988 г. във връзка с провежданата в Съветския съюз политика на гласност, когато започна демократичното мирно движение за свързване на Нагорни Карабах с родината Армения, арменците в автономната област вече съставляваха 78 % от населението. Пред очите на арменците от Карабах беше примерът на друг автономен регион в състава на Азербайджан – Нахичеван. През 20-те години на миналия век около 40 % от населението й беше арменско. През 1988 г. в Нахичеван нямаше вече никакви арменци. Интересен факт е, че в едно от своите последни интервюта през юли 2002 г. бащата на сегашния президент на Азербайджан, вече покойният Гейдар Алиев, призна, че в битността си на ръководител на републиката като първи секретар на Комунистическата партия на Азербайджан, той е провеждал политика на промяна на демографския баланс в Нагорни Карабах в полза на азербайджанците.
В отговор на мирните протести в Карабах, Азербайджан отначало отговаряше с антиарменски погроми, етнически чисти, а впоследствие и с откровена война, продължила до 1994 г. Сега войната е възобновена като широкомащабна агресия от страна на Азербайджан срещу Нагорни Карабах, започнала на 27 септември.
Днес съществува един въпрос: физическата безопасност на народа на Арцах, неговото оцеляване, защитата на фундаменталното му човешко право да живее в сигурност и да се развива в историческата си родина.
БГНЕС: Кои външни фактори допринасят за продължаващата вече три десетилетия криза с Нагорни Карабах – Русия, Турция, Франция, САЩ?
Армен Едигарян: И четирите държави са членове на посредническата така наречена Минска Група на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), като Франция, Русия и САЩ са нейни съпредседатели. Целта им е да съдействат за мирен преговорен процес за разрешаване на конфликта. Турция също е член на Минската група заедно с още няколко държави, между които Армения и Азербайджан. Турция е единствената държава, която открито подкрепя Азербайджан още от 1993 г., като през последните години – с всички възможни средства, включително пряка военна помощ.
Подготовката за сегашното нападение от страна на Азербайджан беше съпроводена със съвместни военни учения между Азербайджан и Турция. От 29 юли тази година до 10 август в мащабните военни учения на Азербайджан и Турция участваха хиляди военнослужещи, стотици бойни бронирани машини, артилерия и военна авиация, включително дронове. След ученията част от турските военни и от военната техника бяха оставени на територията на Азербайджан.
Веднага след началото на широкомащабното военно настъпление от страна на Азербайджан на 27 септември, Турция заяви едностранна и безусловна подкрепа за Азербайджан.