От отговора на военното ведомство не става категорично ясно дали на 6 май ще има военен парад или не.
Адмирал Емил Ефтимов също допусна, че честването на Деня на храбростта е под въпрос. „Ще излезем с предложение под какъв формат да направим тази среща на гражданите с Българската армия. Ще намерим най-добрата форма, но при всички положения ще отбележим празника“, каза началникът на отбраната пред БНР в неделя.
Справка поискана от БГНЕС от Националният военноисторически музей (НВИМ) показва, че в историята липсват сведения да са провеждани военни паради за празника на войската в първите години след края на Първата световна война. Тогава по понятни причини тази практика е за кратко преустановена. През 1922 г. обаче вече е проведен военен парад в София. Пак след войната спира честването и на Денят на победите – 15/27 ноември (денят на победата над Сърбия при Пирот в Сръбско–българската война 1885 г.), тъй като на тази дата през 1919 г. е подписан Ньойският договор.
А иначе военният парад като военен ритуал (тържествен преглед на войскови формирования) е пренесен у нас от руската армия. За пръв път български войски – в случая дружините от Българското опълчение, участват във военен парад на 24 април 1877 г. (в деня на обявяването на Руско-турската война) в Кишинев, заедно с намиращите се там руски войскови части. Самостоятелен военен парад на български части се прави на 30 август 1878 г. край Пловдив. В него участват пехотните дружини и специалните подразделения на Българската земска войска.
Честването на определените от празнично-обредната система на България празници е придружено от военни паради още от ранните години на възстановената през 1878 г. българска държава. През тези години парадите се провеждат в София, а също в още 21 гарнизона на Княжество България, където намиращите се там войскови части имат свои празници. След избора на Фердинанд за български княз (а и по-късно – при цар Борис III, в НРБ и в РБ) празнично-обредната система частично или радикално се променя. Променят се и някои от празниците, датите на празнуване, респективно гарнизоните, в които се провеждат паради. Според запазените сведения през различните години при княз Фердинанд I Денят на храбростта напр. е честван с парад не само в София, но също и в Пловдив, а дори в Рилския и в Преображенския манастир.
По време на войните (1912–1918 г.) Празникът на храбростта се отбелязва в бойни условия. Отслужва се панихида за загиналите герои и молебен за живите, прави се преглед на войсковите формирования от върховния главнокомандващ Българската армия и Велик магистър на ордена „За храброст“ – монарха, а тържеството приключва с кратък военен парад. Все по време на Първата световна война бойци от 1-ва пехотна Софийска дивизия участват в голям парад в Букурещ (9 дек. 1916 г.) по случай превземането на румънската столица.