Атанас Пенев: Трудно е, когато си поставиш високи критерии, но не трябва да сваляш нивото

Срещаме се с Наско само няколко дни преди груптата да тръгне на ново европейско турне и след официалната премиера на видеото към песента „Ела“ с участието на изящната примабалерина на Софийската опера и балет Марта Петкова. На 12 март турнето на музикантите започва от Виена и ще продължи до 4 април. Б.Т.Р. ще свирят в Мюнхен, Фракфурт, Цюрих, Брюксел, Амстердам, Лондон, Ливърпул, в Дъблин и в още няколко града. Музикантът споделя, че публиката и у нас, и в чужбина е страхотна, почти 90% от хората, които отиват да ги слушат и гледат по време на турнетата им са българи, но признава, че навън има една малка подправка и това е носталгията. Носталгията – и от страна на публика, носталталгия и от страна на групата. „Носталгията винаги присъства - независимо дали хората са на концерт на българска група, на български театър или на изложба. Така че тя винаги присъства, но и придава още една щипка емоция на концертите. Особено силна е когато отидем отвъд океана – понякога се виждат и сълзи, но навсякъде е приятно, навсякъде се забавляваме. Имаме много приятели, които се изнесоха навън, така че това е и повод за много хубави срещи с припомняне на минали времена. И за нас е даже носталгия“, казва Наско, а всеки, който иска да види и чуе Б.Т.Р. на живо, може да се запознае с датите и локациите на лайфовете из Европа ТУК . Наскоро рок бандата представи и видеото към песента „Ела“, която в албума „Невидими стени“ е в две версии. Акустичната е с участието на Марта Петкова в образа на жената-мечта и виртуоза Ясен Велчев на рояла. „Харесва ни все повече да снимаме клипове кинаджийски, да работим с хора от киното, клиповете ни да изглеждат като кратък филм. Това е четвърти или пети кинаджийски клип – имам предвид, че целият екип работи за киното. Интересно е, уморително, изтощително – много часове снимки, но от друга страна се получи точно това, което искахме. С Ясен направихме аранжимента на един дъх и двамата се разбрахме без поглед, с притворени очи – какво ще бъде настроението, как точно ще го направим“, сподели вокалистът на Б.Т.Р. и издаде, че костюмът на Марта Петкова е бил изработен по поръчка от повече от 2000 перца, които едно по едно са поставени на крилата. Изграденият имагинерен образ на жената с криле на птица вместо ръце в изящен танц, Наско разгадава с образа на жената, която понякога се изплъзва. „Решихме да го направим малко по-нереално, защото всеки трябва да си представя неговия образ, неговата жена – тази, която трябва да се върне при него и тази, която той обича. Затова я представихме малко приказно. Образът не е конкретен и точно това искахме – един вълшебен образ на жената-мечта, на жената-любов“, споделя музикантът. Всъщност, акустичната балада, създадена за пиано и глас е различна като звучене от всичко записано досега от групата. „Песента „Ела“ още с представянето, още първия път когато я изсвирихме в Зала 1 на НДК, пред тази голяма публика, тя предизвика точно тази реакция, на която се надявахме. Даже после се шегувахме с Ясен, че и ние да се разревем на сцената. От този момент тя се превърна във фаворитна песен от албума. Може би и затова толкова късно я филмирахме – защото искахме да ѝ отделим много голямо внимание, да го направим точно както искахме“, казва още Наско. „Може да прозвучи нестромно“, продължава той: „но това, което се гледа в българския ефир като видеоклипове, е красиво, шарено, некрасиво, нешарено… няма значение, но ние се опитваме да бъдем едно ниво отгоре – и клипът, и песента да говорят много, да казват много и да бъдат впечатляващи“.

И след 27 години заедно Б.Т.Р. са точно тези, които могат да го заявят, защото групата никога не е била повлияна от модерното на пазара или както самият Наско казва - модерното минава и заминава. „Рокът за мен вече е класическа музика – винаги трябва да има нещо, което да каже. Ние никога не сме позволявали, дори в началото, когато сме били на 20 години, да правим текст, песен, просто ей така. Ние искаме да кажем нещо – може понякога да е по забавен начин, но музиката трябва да е на ниво, текстовете трябва да са на ниво“, категоричен е музикантът. Той споделя, че е трудно, когато си поставиш високи критерии сам на себе си, защото понякога се чудиш дали не изперкваш в перфекционизъм, но не трябва да сваляш нивото. „Не заради друго, а защото както ние сме били млади и сме гледали продукциите на „Щурци“, „Сигнал“, ФСБ, „Диана Експрес“ с нивото, което те са ни задали като качество на песни и текстове, те са ни научили кое е хубаво, кое е лошо, кое е боза и това, което учи младите хора на ценностна система. Така че ние се стараем да следваме техните стъпки“, заявява Наско. През тези почти три десетилетия бекграунд, вокалистът признава, че всеки един от групата се е променил, може би им липсва юношеския хъс към работата, от друга страна имат много повече опит. „Понякога не сме знаели въобще какво правим – излива се просто темата и ти я правиш, пък да става каквото ще – опитваш се да намериш себе си. Това е много важно – да намериш себе си“, казва още музикантът и си спомня, че началото на 90-те години Б.Т.Р. (тогава без точки и в друг състав – бел. ред.) пеят и на английски, но след кратък период на разпад, бързо сменят концепцията. „За „Б.Т.Р. '97“ – още 1994 – 95 година, когато започнахме работа по този албум, започнахме да пеем на български. Отказахме се да емигрираме навън, въпреки че имахме страхотни предложения във Франция, но идеалистично казахме, че ние трябва да си останем в нашата държава и да спомогнем за това, което беше „забранено“ и да допринесем за българския рок в България“, посочва Атанас Пенев. На въпрос дали нещата сега се случват по-лесно на пазара, отколкото преди 10 или 15 години, отговорът е – и да, и не. „Музикалният пазар у нас е много свит. Безспорно има много артисти, имаме талантливи, кадърни млади хора, които се стараят, които са привлечени от музиката като начин на изразяване и начин на живот, проблемите обаче са, че те нямат голяма сцена. Ние също не сме имали много сцена когато започнахме, но сме се борели за всяко кътче, на което може да се изправим и да свирим нашите песни. В момента младите не го разбират по този начин, защото си мислят, че продуцентски и менажерски компании ще свършат тази работа. Да, имаме такива компании, но те все още не са добри. Не че не помагат на младите хора, но има какво да се желае“, казва вокалистът. Проблем на сегашното поколение, и не само, според него е, че младите музиканти много бързо се отказват поради една основна причина – те не получават сцена в родния ни ефир. „Изключително ниско е процентното съдържание на българския автор в българския ефир“, убеден е той. Според Наско предложението за 30% задължителна квота на българска музика в родния ефир е добро. „Да, в началото сигурно ще чуем много плява, в началото ще чуем и много неща, които буквално няма да стават, но си мисля, че с натрупването на количествиото нещата ще утихнат и ще започнат да се появяват качествени и качествени неща. Защото в началото, когато не успееш да направиш песен, която да впечатли драгия зрител и слушател, но знаеш, че следващия път пак ще получиш сцена, ще се получи едно естествено състезание между самите артисти да направят по-добра и по-добра песен. Още повече, че за младия артист има много платформи онлайн, които са абсолютно независими от това, че нали българският пазар го подтиска българският артист, така че той може да опитва там. Неслучайно младите артисти от всички жанрове пеят на английски. Да, за България това е грешка, но пъй като те не виждат своето място на българския пазар, се опитват да пробият на западния и някои от тях имат успех“, коментира музикантът. Той е категоричен, че артистът, музикантът трябва непрекъснато да копае, да работи, да представя неща иначе не се получава. „Никой на нас не ни е дал нищо на готово“, споделя още той и посочва, че винаги ги е движела любовта им към музиката, а пътувайки навън са можели да видят както своите идоли, така и абсолютно непознати музиканти, с какъв хъс работят. „Още 1993 година, в мига, в който се прибрахме, ние решихме, че ще влезем в някой клуб и ще правим точно това, което се прави на Запад“, отбелязва Наско. „Някои са ми казвали „ама вие много бързо изгряхте“ – да, ама не е така, защото от 1993 до 1998 години, когато излезе „Спасение“, две години по-рано „Елмаз и стъкло“, са си 5 години. Време, в което ние всеки ден сме се събирали, репетирали сме, свирели сме – къде с пари, къде без пари или за малко, някъде даже сме плащали, за да свирим само и само да се случват нещата. Така че трябва да си упорит и трябва да вярваш в това, което правиш. Това важи за всички професии“, категоричен е Наско от Б.Т.Р.. Питам го как се чувства в деня, в който отбелязваме националния празник на страната – Трети март и отговорът е, че дни като днешния поддържат българския дух. „Трети март от друга страна е едно начало на пролетното настроение, така че мога спокойно да кажа, че светлината след зимата се задава“. /БГНЕС