Както можете да забележите, цитатът от стихотворението на големия български поет и революционер Христо Ботев "Хаджи Димитър": "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира" е съкратен, вероятно защото хората, които стоят зад това безобразие, не са имали никаква представа откъде е цитатът. Да бяха прочели малко повече, щяха да знаят, че цитатът от стиха на българския герой Христо Ботев трябва да бъде изтрит, за да не се вижда за кои и какви революционери е, всичко издълбано в камъка да бъде заличено, отнесено в забрава.
Основният и най-важен въпрос в случая с този паметник, е дали в "патриотичен екстаз" извършителите на този акт са унищожили стария паметник и ако не е разрушен, въпросът е къде се намира днес.
Във време, когато премиерът Заев лицемерно се опитва да продава истории като „ще премахнем "български" от надписите за българския фашистки окупатор“, откриването на паметника и поставянето му на истинското място ще бъде дело, което би било наистина забелязано от София като известен напредък, далеч по-сериозен от високопарните декларации на правителството в Скопие.
С какви очи предразположеният за изграждане на приятелство управляващ елит в Скопие ще върне паметника на старото му място, ако разбира се не е разрушен?
Кои са преките извършители и поръчители в случая въобще не е важно. Независимо дали са хора от църковните кръгове или местното самоуправление в Прилеп, ясно е, че те няма да бъдат разкрити, нито наказани за „патриотичното си дело“. Впрочем, подобни проявления на посмъртно преразглеждане на личностите и на българската етническа принадлежност не са нещо непознато сред създателите на „съвременната“ македонска история. За такова нещо досега никой не е отговарял! Не бива да си правим илюзии, че в „готовата за започване“ на преговори с ЕС РС Македония някой може да бъде наказан за такъв акт като унищожаването на мемориал, който говори за етническата принадлежност на македонските революционери.
Брюксел трябва да научи за промяна на имената на загиналите комити. Той трябва да научи как в наши дни се пренаписва историята и се унищожават изворите на тази история, и че всичко това не в интерес на научните факти, а в интерес на пропагандата.
Така ли РС Македония защитава своя исторически наратив, със смяната на паметници? Как българите в РС Македония могат да бъдат смирени и спокойни, че никой няма проблем със съществуването им, когато от дългите ръце на вулгарния македонизъм в неговата антибългарска форма не са пощадени даже и мъртвите. Ако мъртвите им пречат, какво остава за живите?