„Ако всички професионални направления имаха подобни характеристики, бихме казали, че характеристиките на българското висше образование съвпадат със социално-икономическите потребности и пазара на труда“, отчете Георги Стойчев от „Институт Отворено общество“ – организацията, изготвила данните. В категорията специалности с най-високи показатели у нас попада и направлението архитектура.
Втората група са специалности, отчитат авторите на изследването, към които също се отчита голям интерес от работодателите, добра възможност за реализация с високи доходи, но сравнително нисък интерес от страна на кандидат-студентите. Типичен представител е математиката, която дава възможности за реализация почти като при информационните технологии, но малко деца желаят да я изучават.
В своеобразна трета група попадат направления с много висок интерес, но по-слаба реализация. Такава специалност е театрално и филмовото изкуство, където 100% от местата са заети, а някои от неприетите студенти дори отиват да учат в частни университети. Въпреки това обаче данните отчитат по-слаба реализацията на дипломираните в тази специалност.
В четвъртата група попадат специалности като икономика или бизнес администрация, които са толкова масови, че завършилите ги трудно успяват да се реализират в тези направления.