„България и Македония: история и политика“ втора част: задушаването на българския дух

Втората част на книгата „България и Македония: история и политика“ обхваща най-болезнения период в нашата история. Това заявиха в интервю за БГНЕС проф. д-р Даниел Вачков, директор на Института за исторически изследвания при БАН и издателят Димитър М. Димитров, управител на издателство „Тангра“.

Първата част на книгата, която вече е преведена и издадена на английски език от издателство „Тангра“, обхваща едно оптимистично време.

„Това е времето на възход на българската култура, образование и църковни институции в Македония по време на Възраждането, време на романтика, свързана с българското революционно движение начело с Гоце Делчев. А във втория том, обхващащ времето от Балканските войни до днес, е представена трагедията. Тук читателят може да прочете за жестокото настъпление срещу българщината, за задушаването на българския дух. Но също така и за съпротивата, която съществува както по времето на Кралство Югославия, така и по времето на Титова Югославия. За репресиите срещу нашите братя, които стават ежедневие. Тази книга отразява именно тези неща – един болезнен и драматичен период как се ликвидира една българска общност, как това се извършва с помощта на пропаганда и репресии“, заяви проф. Вачков.

Димитър Димитров, който не само е издателят, но и първият читател на научния труд, сподели своите впечатление за най-силните моменти в него, на които съвременните граждани на България и РС Македония трябва да обърнат внимание. Те са свързани с различията между сръбския македонизъм и комунизма на Югославия под ръководството на диктатора Тито. Комунистическият вожд е разбрал, че от българите не могат да се направят сърби, които уж са забравили своя език, затова решава, че все пак няма да са българи, а македонци. Фактически диктаторът продължава политиката на Кралство Югославия спрямо Македония, но я обогатява с идеите на Коминтерна – отделна държава, отделен народ, отделен език, отделна писменост.

„Тито прави едно много интересно наслагване на идеите на сръбския македонизъм с тези на Коминтерна. Ако първият разчита до 1941 г. на сръбските колониалисти и полиция, след 1945 г. македонизмът се внедрява с огън и меч от Македонската комунистическа партия, от българи, които си сменят имената, като Лазар Колишев, който става Лазар Колишевски, Михаил Апостолов, който се превръща в Михайло Апостолски и др.“, каза издателят.

Проф. Вачков със съжаление отбелязва, че тази политика на дебългаризация наистина се оказва доста успешна. Историкът припомни, че след окупирането на Вардарска Македония Белград налага на населението ѝ тезата, че те не са българи, а „прави сърби“. Тази политика се сблъсква не само със съпротива, но и не може да пусне корени сред българите, които не разбират езика на сръбската окупационна администрация.

„Македонизмът се оказва много по-печеливш. Той казва вие не сте сърби, но не сте и българи; вие сте нещо различно и нещо повече; вие сте се утвърдили в борба срещу българите, в отстояване срещу българите, които ви застрашават. Така по-лесно се прокарва тезата, че македонските българи не са българи и в същото време те биват насочвани кого трябва да мразят, което за съжаление виждаме и днес“, подчерта проф. Вачков.

В книгата подробно се разглежда и периодът след 1945 г., когато са най-тежките репресии.

„Тези първи години се използват за тоталното избиване на българите. Българската държава не може да ги защити. Неслучайно през 1946 г. се предават костите на Гоце Делчев, тъй като Тито е всесилният господар на Балканите. Този период е най-мрачният и неслучайно най-кървавият. Достатъчно е да си спомним за Кървавата Коледа“, заяви Димитър Димитров.

Проф. Вачков отбеляза, че след Втората световна война виждаме как целенасочено започва да се ликвидира българщината в Македония въз основа на настройването на това население към неговите братя.

„Драматичните събития, когато започва брутално да се налага македонизмът, имат немалко съдействие и от страна на БКП. Факт е, че тя пуска в Пиринска Македония инструктори, които да обучават на македонски език, но след разрива между Тито и Сталин през 1948 г. спират този процес. Но на БКП ще ѝ трябват още 15 години, за да премахне остатъците от македонизма в Пиринска Македония. Чак през 1963 г. е заявено, че спират да записват българите като македонци в паспортите. За съжаление, сме дали храна на днешните македонисти, които казват вие признавахте, а сега се върнахте на старите си позиции на българския национализъм“, заяви директорът на Института за исторически изследвания при БАН.

Проф. Вачков подчерта, че не всички комунисти приемат този абсурд и припомни историята на Методи Шаторов-Шарло от Битоля, който се противопоставя на македонизма на диктатора Тито, но е убит при неизяснени обстоятелства малко преди 9 септември 1944 г.

Димитър Димитров обръща внимание и на документите, които се съдържат в книгата. Сред тях е статистическо проучване след Първата световна война, в която думата македонец отсъства. „След август 1944 г. македонизмът се налага с репресии и геноцид на населението, което не е съгласно с това. Натискът и репресиите започват още от ученическата скамейка – налага се омраза към всичко българско и който не изпълнява, отива в лагери… и така докато се стигне до днес!“, каза управителят на издателство „Тангра“, който активно отстоява историческата истина и се бори с фалшификациите на българската история.

Проф. Вачков подчерта, че втората част на „България и Македония“, както и първата е написана за хората, които „имат уши и очи“. „Те ще разберат, че представяме един разказ, базиран на научни тези и изграден върху свидетелства, даващи ни една адекватна и точна картина. Днес и политици, и „учени“ в РСМ се опитват да се отблъснат от общата ни история. Те се опитват да ни кажат, че едва ли не нямаме нищо общо, че всичко е плод на българските националистически тези. Тази книга показва общата история и дълбоката връзка между населението в днешна РС Македония и днешна България. Поне за периода, за който говорим до края на Втората световна война“, обобщи проф. Даниел Вачков. /БГНЕС