България с главна роля за преодоляване на електроенергийната криза на Балканите

Преди дни в медиите се появи съобщение, че през юли Гърция е увеличила износа на електроенергия за съседните балкански държави, като се очаква тенденцията да се запази и през август. В тази доста неочаквана ситуация за Гърция, която се превърна в нетен износител на електроенергия, докато традиционно е нетен вносител, страната помага на балканските си съседи да се справят с острия недостиг на електроенергия.

Успоредно с рязкото покачване на цените на природния газ и електроенергията в Европа страните от Западните Балкани са допълнително засегнати от проблеми с производството и доставките. В голяма част от региона като Сърбия, Косово и Северна Македония, ограничената наличност на въглища и техническите проблеми във въглищните топлоелектрически централи доведоха до намалено производство и повишена нужда от внос.

Това лято Гърция не е изправена пред проблеми с производството на електроенергия, все още внася сравнително евтин руски газ и разполага с товари от втечнен природен газ. Според правилата на взаимосвързания пазар, електроенергията преминава от по-достъпните към по-скъпите пазари. Затова търговците на енергия сега могат да се възползват от по-ниската цена в Гърция и да я продават там, където цената е по-висока.

Според последните данни на Независимия оператор за пренос на електроенергия (IPTO) за юли страната драстично е увеличила износа си и е станала нетен износител още на втория месец тази година.

През юли Гърция е изнесла: 351 GWh за Италия, 253 GWh за Албания и 184 GWh за Северна Македония. Износните естествени потоци се увеличиха с 976% в сравнение със съответния месец на миналата година.

Следва да се отбележи, че подводната междусистемна връзка между Гърция и Италия спря да функционира на 19 август и се планира да остане изключена до 3 септември поради технически проблеми.

Резултатът е, че гръцкият износ за Италия и обратно е сведен до нула през този период. Като се има предвид, че Италия е пряко засегната от повишаването на цените на електроенергията във Франция, през тези дни Гърция успява да поддържа цената на едро на електроенергията по-ниска от тази на Италия.

Разликата в пазарните цени води до по-голям износ.

Италия има връзка с Гърция и с Албания. Тъй като в момента само последната е в експлоатация, Гърция е частично защитена от увеличението на цените в Италия. За разлика от тях Западните Балкани са по-силно изложени на високите италиански цени, поради което за тях е финансово изгодно да внасят гръцка електроенергия.

Фактът, че Гърция поддържа по-ниска цена от Италия, означава, че тя може да изнася повече електроенергия за Албания и Северна Македония, стига междусистемните им връзки да го позволяват. Тази електроенергия може също така да доведе до малка, но измерима косвена разлика в цените на едро в други страни, разположени по-на север, като например Сърбия, която също е изправена пред значителни проблеми с производството си.

На 26 август Гърция е изнесла 130 MWh за Албания, 129 MWh за Северна Македония и 20 MWh за България или общо 279 MWh. Три дни по-късно изнесените количества електроенергия за Албания бяха 159 MWh и 129 MWh за Северна Македония, като очакванията тенденцията на нарастване да продължи.

Режим на тока и енергийна криза в региона

На 15 август мрежовият оператор на Косово KEDS обяви, че започва режим на тока в страната заради липсата на достатъчно производство на електроенергия. Високите цени на европейските пазари пък прави невъзможен вноса. Режимът е шест часа с електрозахранване и два часа без.

В началото на август парламентът обяви извънредно положение заради енергийната криза, което дава възможност на правителството да предприема всякакви мерки, за да се справи с проблемите.

Косово разчита основно на въглища (90%) и възобновяеми енергийни източници за производството на електроенергия. В момента обаче половината от мощностите са в планов ремонт, за да бъдат подготвени за зимните месеци. Тогава потреблението на електроенергия скача повече от два пъти, тъй като домовете се отопляват с електроенергия.

Няколко дни по-късно, на 25 август, правителството на РС Македония също обяви кризисна ситуация по отношение доставките на топлинна енергия в района на град Скопие и в доставките на електроенергия на национално ниво. И двете решения ще започнат да се прилагат от 1 септември и ще действат за срок от 30 дни.

От началото на септември влизат в сила мерките за пестене на електроенергия, които ще важат до края на март следващата година. Комисията за публично-частен диалог ще се превърне в кризисен орган, чрез който правителството и бизнесът ще действат съвместно в посока справяне с енергийната криза. Компетентните институции увериха, че през предстоящия зимен период ще има ток и че ограниченията не са опция, ако се осъществят плановете на електроенергийната индустрия на Северна Македония.

Министърът на икономиката Крешник Бектеши заяви наскоро, че се водят разговори с министерствата на енергетиката на Сърбия и България, за да не се спират трансгранични мощности и да няма проблеми със снабдяването на потребителите на свободния пазар.

В очакване на предстоящата зима, която се определя като най-тежката за последните 70 години, правителството прие на 16 август пакет от мерки за пестене на електроенергия, който трябва да влезе в сила от 1 септември.

С тях държавните институции имат конкретни задължения, които трябва да спазват, като изключване на декоративното осветление по фасадите на обществени сгради и паметници на културата, неизползване на крушки при достатъчно светлина, поставяне на климатиците на температура не по-ниска от 27ºС през летния сезон и не по-висока от 20ºС през отоплителния сезон, да сменят старите крушки с икономични и да изключват компютрите. Пакетът от мерки за икономии включва и препоръки към гражданите и фирмите. С пакета от спестовни мерки се предвижда икономиите да са до 15%.

В Сърбия почти сигурно ще има режим на тока през зимата. Въпреки че електроенергийната компания на Сърбия категорично отрича това, в сръбските медии се появиха твърдения, че се планират прекъсвания на тока.

"Няма да има достатъчно ток и големият въпрос е дали ще може да се внесе необходимата електроенергия. Дори и да има излишъци на борсите за електроенергия, EPS /Националната електрическа компания на страната, бел. ред./ няма пари и няма откъде да ги заеме", твърди източник, близък до електроенергийната компания на Сърбия. А причината, поради която компанията не може да изтегли кредит, е че "е напълно безсмислено EPS да тегли кредити, за да купува ток на цена от 750 евро и да го продава на 45 евро за мегаватчас".

Експертите прогнозират, че тази зима на EPS ще липсват общо 2,2 милиона киловатчаса електроенергия. Според текущите цени на електроенергията на фондовите борси, това означава, че Elektroprivreda Srbije ще трябва да плати около 1,5 милиарда евро за липсващите количества през зимния сезон. А компанията не разполага с тези средства.

При такъв недостиг потребителите ще останат без ток за по-дълъг период от време.

Министърът на минното дело и енергетиката Зорана Михайлович заяви, че няма планове за ограничаване на електроенергията за домакинствата, нито че правителството е взело решение да увеличи цената на електроенергията за икономиката и че планът на държавата е да осигури повече производство на електроенергия.

Министърът на финансите на Сърбия Синиша Мали, обаче, съобщи, че цената на електроенергията за икономиката ще се увеличи.

Ролята на България

На фона на тази мрачна перспектива е добре да се уточни мястото и ролята на България при разрешаването на настъпващата в съседните държави електроенергийна криза.

През първата половина на 2022 г. България се нарежда на трето място в Европа по нетен износ на електроенергия в абсолютни стойности. Данните на енергийния тинк танк Enappsys показват, че страната е изнесла нетно 6.6 ТMWh ток към други държави, като най-често това са съседните Румъния, Гърция, Турция, Северна Македония, Сърбия.

По време на участие във форума на регионалната платформа Re-Source Southeast Hub българският министър енергетиката Александър Николов съобщи, че на Балканите има огромно търсене на електроенергия, което прави цените при съседите ни едни от най-високите в Европа.

Според оценки на експерти, българските мощности задоволяват всички вътрешни нужди и има огромен излишък на ток, който може да се изнася за съседните държави.

Погледнато чисто финансово, високите цени на електроенергията в Европа всъщност носят дивиденти на България защото чрез износа на ток българските енергийните дружества регистрират огромни приходи. Отделен въпрос е как тези приходи биха могли да компенсират високите разходи за електроенергия за българските потребители. /БГНЕС

------------

Анализът е подготвен от Международния отдел на БГНЕС.