Български марш „Долу Ньой“ премина през центъра на София

Български марш „Долу Ньой“, организиран от младежкото ВМРО, се провежда в центъра на София, предаде репортер на БГНЕС.

Шествието започна точно в 19.00 часа от паметника на Войнишкия лъв пред НДК. То е съпроводено от барабанен звук и водено от хора, облечени с народни носии.

Участниците скандират: “И преди и сега Македония е българска”, “И преди и сега Босилеград в България”, “И преди и сега Цариброд в България”, “Долу Ньой”, “На бой, на бой за народа свои”, “За България - свобода и смърт”, както и “Мизия, Тракия, Македония”.

Христо Иванов от младежкото ВМРО обясни, че шествието е посветено на 103-годишнината от подписването на Ньойския договор. „Несправедлив договор, наложен на сила, с който са откъснати територии от българското етническо землище по безобразен начин – разделени са къщи, дворове, включително и гробове”, каза той. Иванов добави, че с мирното шествие желаят да напомнят на сънародниците си за това, че преди 103 години се е състоял „диктат”. „Диктат, който от нас зависи и следва да поправим неговата несправедливост”, каза още той.

Историкът Доц. Милен Михов заяви, че по време на Парижката мирна конференция великите сили победителки на ПСВ разпределят света съобразно собствените си интереси. „Държавите победени във войната нямат глас и на практика не участват. Българската делегация е поставена под домашен арест и тя не контактува в Париж. Готовият договор е връчен ултимативно на България”, обясни той. Доц. Михов посочи, че по стечение на обстоятелствата именно един от най-големите противници на войната Александър Стамболийски като министър-председател в новото правителство трябва да подпише договора. „Този договор е изключително несправедлив за България, защото тя в този глобален конфликт се опитва да възстанови една неправда, една трагична последица от Втората балканска война фиксирана в Букурещкия мирен договор. България не воюва за чужди територии, България воюва за онези земи населявани с българи и признати като български от всички велики сили няколко десетилетия преди това. Ето затова България преживява втората национална катастрофа, която е трагедия с дълголетни исторически последици. Ако търсим корените на много проблеми днес на Балканите, то несъмнено те се крият в несправедливо наложените от държавите победителки клаузи на Ньойския мирен договор”, категоричен е той.

Александър Сиди от ВМРО подчерта, че Ньойският договор е несправедлив, защото отнема от България изконни български земи, защото е подписан от диктат, разделя майки от деца. „Това е една от най-черните дати в българската история, дата в която България незаслужено е наказана за това, че влиза в световната война. Ньойския договор е ужасяваща дата, за която ние трябва да продължаваме да си спомняме, защото ето днес след 103 години след Ньойския договор в Македония се стреля по българи, защото след него нищо не е простено, нищо не е забравено, но продължава ужасяващата антибългарска пропаганда във всички онези земи, които тогава бяха незаконно отнети от държавата”, категоричен е той. Сиди посочи, че България има нужда от силна външна политика по отношение на всички българи, които са останали извън територията на страната. „Всички тези българи трябва да бъдат подкрепяни от държавата, такава подкрепа обаче не виждат”, отбеляза той.

Сиди обясни, че това е историческо действие и цели да напомни на хората какво е Ньойският договор.

Шествието завърши пред Паметника на Незнайния воин. Участниците в шествието изгориха Ньойския договор.

Ньойският договор е една от най-пагубните спогодби в цялата българска история. Договорът е подписан преди 103 години – на 27 ноември 1919 година.

11 278 кв. км. територия е откъсната от България, 600 хиляди българи остават извън границите. Репарациите, които трябва да изплати страната ни на съюзниците възлизат на 2,25 милиарда златни франка.

Според Ньойския договор губим Струмишко и Западните покрайнини. Западна Тракия е окупирана от френски войски, а на конференцията в Сан-Ремо през 1920 г. Антантата я предава на Гърция с уговорката тя да осигури на България свободен и безмитен излаз на Бяло море - нещо, което никога не става.

От военна гледна точка на българите е забранено да притежават тежки въоръжения, да притежават наборна армия, а професионалната войска е ограничена до 20 000 души. С течение на времето родните политици успяват да се договорят и за 10 000 жандармеристи и 3000 души гранични войски. /БГНЕС