Българските банки предлагат нови възможности за клиентите си

Бързи преводи и по-лесен достъп до сметки са част от подобренията.

През последните години банковият сектор действа в силно конкурентна, иновативна и динамична среда. Финтех компаниите набират скорост и вече предлагат услуги, доскоро доминирани от банките, при атрактивни такси или дори липсата на такива, предаде репортер на БГНЕС.

Картовите организации също развиват постоянно портфолиото си и стават част от иновативните платформи за финансови услуги.

На фона на тази ситуация регулаторната рамка се опитва да адаптира банките и другите доставчици на платежни услуги към новите реалности.

С Директива (ЕС) 2015/2366 за платежните услуги (PSD2), транспонирана в българското законодателство със Закона за платежните услуги и платежните системи, и с Регламент (ЕС) 389/2018, считано от 14 септември 2019 г. се въведоха и две важни изисквания, които европейските банки, в това число и българските, следва да спазват. От една страна, те трябва да прилагат задълбочено установяване на идентичността на ползвателите на платежни услуги при достъпване на платежна сметка онлайн, иницииране на електронна платежна операция или извършване на друго действие от разстояние, при което би могло да възникне риск от измама. За целта вече не са достатъчни използваните досега средства за потвърждение и идентификация като квалифицирани електронни подписи, статични пароли за 3D Сигурност при картовите плащания или Token устройства, които генерираха при всеки превод еднократен код, който обаче се добавяше към статичен такъв, получен от клиента при активирането. За извършване на задълбочено установяване на идентичността е необходимо използването на два или повече измежду независимите елементи: знание, притежание или характерна особеност, а при иницииране на електронни платежни операции е необходимо и динамично свързване чрез променливи елементи. Ето защо, използването на статични кодове се оказа недостатъчно и беше заменено от динамични и еднократни кодове. Преобладаващата част от родните банки успяха в законовия срок – 14 септември, да имплементират задължителната по PSD 2 и другите приложими законодателни актове двуфакторна идентификация на клиентите си, като е предвиден период за плавно преминаване от остарелите средства за достъп към новите. Използвани са сигурни и иновативни софтуерни Token устройства, изпращане на еднократни допълнителни кодове, свързани с всяка трансакция, за потвърждаване на мобилен телефон или други операции, използване на биометрични данни /fingerprint, face ID и др./ и други валидни съгласно приложимото законодателство способи. Някои от банките дори използваха Директивата, за да улеснят разплащанията, като определиха безрискови трансакции и позволиха на клиентите си да ги извършват иновативно и бързо с биометрични данни и мобилно приложение.

Второто условие касае необходимостта на банките да отговорят на изискванията на т.нар. „Отворено банкиране“ /Open banking/, по отношение на което с оглед новостта на материята ще е необходимо време за тях да натрупат опит и да усъвършенстват начина си на работа. „Отвореното банкиране“ e система, която позволява на ползвателя на платежни услуги и на Третите страни доставчици /Third party providers/ отворен достъп до определени данни по банкови сметки чрез сигурен и сравнително стандартизиран метод - интерфейси за приложно програмиране (API). Отвореното банкиране помага на клиентите на една банка да споделят сигурно допустимата съгласно закона информация за тяхната банкова сметка с други доставчици на платежни услуги. Това позволява по-лесно и сигурно прехвърляне на средства и възможност за сравняване на предлаганите от различните банки услуги и продукти, а крайната цел е да се подобри клиентското изживяване и да се спести време.

Парадигмата „Open banking“ изправи европейските банки пред много въпроси и отново постави технологиите в центъра на иновациите им. От една страна, банките се сблъскаха с принудителна и бърза дигитализация под строгата регулаторна рамка, а от друга - предизвика клиентите им да бъдат по-иновативни, да изискват повече дигитални услуги и продукти и да се подготвят за новите дигитални процеси. Макар за този тип банкиране да се заговори от 2015 г., все още „големите играчи“ на стария континент „напипват“ верния път към това ново за тях предизвикателство. Така например, в Обединеното кралство през 2016 г. беше приета регулация, задължаваща деветте най-големи британски банки, сред които HSBC, Barclays, Lloyds и други, да позволят на лицензирани стартъпи директен достъп до техните данни на ниво трансакции. Примери за отворено банкиране има не само в Европа – такива законодателни инициативи се развиват в Австралия и Китай. Задава се интересна есен, изпълнена с иновативни решения, нови дигитални процеси и предизвикателства за банките.

Каква е ситуацията в България с промените, налагащи „Open banking“?

От БГНЕС се обърнахме към няколко от водещите български банки, за да проверим каква е готовността им за прилагане изискванията на PSD 2 в областта на „Отвореното банкиране“.

От една от най-големите банки у нас – Първа инвестиционна банка, ни увериха, че имат техническа готовност да пуснат услугата „Оpen banking“ в платформата си „Моята Fibank“ и Мобилното приложение на банката за своите клиенти. Чрез нея ползвателите ще могат да добавят сметките си в други банки към мобилното приложение на банката – My Fibank, и впоследствие да проверяват наличността си по тях, както и да нареждат преводи при атрактивни условия. Техническото решение е напълно завършено, а за да заработи новата функционалност е необходима свързаност със системите на останалите банки и финансови институции.

От УниКредит Булбанк, като част от групата на УниКредит, заявиха, че работят активно по имплементацията на всички изисквания на директивата и е готова за новите бизнес възможности, предоставени от отвореното банкиране, изпълнявайки ролята на агрегатор на данни и по този начин предлагайки оферти, според потребностите на различните клиенти.

По отношение на законовите изисквания, ще ги изпълним напълно в указаните срокове. От март тази година, както е посочено на сайта ни, предлагащите финансови услуги (ТPP) могат да посетят специално създадения портал: http://developer.unicredit.eu

През следващата, 2020, ще продължим да работим, за да добавим и предложим нови услуги за клиентите, според регламента на директивата, добавят от банката.

Банка ДСК заявиха, че са една от първите, която още през септември 2018 г. предостави тестова среда на разработчици на TPP решения (законовият срок беше март 2019 г.). През септември тази година предоставихме функционалността в продукционна среда, спазвайки втория законов срок, заявиха от банката. /БГНЕС