Българските Западни покрайнини са новата златна жила на Сърбия

Населените с българи Западни покрайнини, които Сърбия получи по силата на несправедливия Ньойски договор през 1919 г., са златни земи в прекия смисъл на думата, предаде кореспондентът на БГНЕС.

Канадската компания Medgold resources е открила огромни запаси от злато в района на Босилеградско, който в продължение на столетия беше държан нарочно от властите в Белград в икономическа изолация, за да принуди местното българско население да са изсели и така от само себе си да реши проблема с нашето малцинство.

Проучванията в района на Тлъмино, където населението е над 80% българско, според сръбските преброявания, са положителни за жълтия метал.

Канадската компания, със седалище във Ванкувър, е открила находище със запаси, които се оценяват на 680 000 унции или 19,3 тона злато. Това прави по днешни цени около 1 милиард долара.

„Съдържанието на злато на 1 тон руда е 8,32 грама и невероятните 193 грама сребро“, отбелязват от канадската компания.

Българските земи от древността са известни със своите златни находища. Днес страната ни е сред водещите производители на жълтия метал в Европейския съюз. Сред най-известните са мина Челопеч, както и находищата в Родопите.

В района на Трън, който се намира на българска територия срещу откритите от канадците залежи, злато се добива още по времето на социализма. През последните години бяха направени безуспешни опити добивът да бъде възстановен, но местните граждани се противопоставиха на това. /БГНЕС