Българският генерал – убит преди атентата в „Света Неделя“

На днешната дата преди 95 години беше извършен един от най-кървавите атентати в световната история, който в продължение на десетилетия оглавяваше черната статистика на най-зловещите терористични престъпления.

Генерал Константин Георгиев като полковник командващ 26 пехотен Пернишки полк, с български и германски офицери от щаба на полка. Снимката е предоставена специално на БГНЕС от Никола Бояджиев.

На Велики четвъртък, 16 април 1925 г. беше взривена църквата „Света Неделя“ от терористична група на БКП. Там се извършва опело на о.з. генерал Константин Георгиев, който е убит на 14 април от комунистите пред църквата „Свети Седмочисленици“. Неговото убийство е използвано от комунистите, за да се събере на едно място елитът на България и да бъде унищожен. Целта е била да се ликвидира цар Борис и правителството на Александър Цанков. Организаторите на атентата за малко да постигнат своята цел.

В резултат на атентата загиват 134 души, други умират по-късно от раните си. Ранените са около 500. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3 майори, 9 капитани, 3 депутати и множество граждани, включително деца. По чудо се спасяват членовете на правителството, защото те се намират на друго място в храма, а не там, където е очаквано да бъдат. Цар Борис III /1918-1943 г./ има намерението да присъства на погребението, но закъснява, защото присъства на погребенията на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано.

Кой е генерал Константин Георгиев?

Константин Георгиев е роден на 25 август 1873 г. в град Брезник. Постъпва на военна служба през 1891 г., а четири години по-късно завършва Военното на Негово Царско Височество училище в София /бъдещата Военна академия „Г.С. Раковски/. Същинската му служба започва през 1895 г. като артилерийски подпоручик в планинската артилерия.

Както повечето талантливи български военачалници, които ще се проявят по време на войните за национално обединение, бъдещият генерал Георгиев е изпратен да следва в чужбина. Той учи във военна академия в Руската империя. По данни на Централния военен архив Константин Георгиев е командирован в Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург, където е от 1903 до 1906 г..

Той израства във военната си кариера и на 4 септември 1910 г. е произведен в чин майор, а на следващата година става помощник-началник на секция в Щаба на армията.

По време на двете Балкански войни /1912-1913 / той е началник на оперативната секция на Щаба на действащата армия. След войната е повишен в чин подполковник.

Въпреки че губи Междусъюзническата война /1913 г./ България не се отказва от своя национален идеал да обедини българите от Македония, Тракия и Мизия в едно държава. През 1914 г. избухва Първата световна война, в която ние се включваме на страната на Централните сили през 1915 г. По време на войната той командва 26 пехотен Пернишки полк.

През 1917 г. Георгиев е произведен в чин полковник, а на следващата 1918 г. изпълнява длъжността началник щаба на 5-а пехотна Дунавска дивизия.

При уволняването си през 1920 г. е произведен в чин генерал-майор.

След Първата световна война се включва във Военния съюз, става депутат от Демократическия сговор. В началото на 1925 г. военната организация на БКП планира да извърши атентата в „Света Неделя“. На 14 април генерал о.з. Константин Георгиев е застрелян от комунистическия терорист Атанас Тодовичин в двора пред църквата „Свети Седмочисленици“, където отива на вечерната служба, заедно с внучката си. /БГНЕС