Бариатрична хирургия на световно ниво спасява животи на пациенти със затлъстяване у нас
Бариатрична хирургия на световно ниво спасява животи на пациенти със затлъстяване в България. Преди седмици световният лидер в медицината “Johnson & Johnson” направи МБАЛ „Света София“ референтен център по бариатрична хирургия – единственият у нас. Това е знак на огромно доверие към ръководителя на хирургията на болницата – доц. Константин Гроздев.
„Бариатричната хирургия е метод за лечение на болестното затлъстяване. Затлъстяването е хронично заболяване, което се лекува комплексно: с хранителен режим, физическа активност, медикаменти, понякога се прилага и психотерапия. В по-тежките случаи, в които пациентът е с повече килограми, се избира този тип хирургия“, каза в интервю за БГНЕС доц. Гроздев.
Когато се говори за затлъстяване, в медицината то се измерва относително с Индекс на телесната маса /ИТМ/, който представлява отношението между ръста на пациента и килограмите му. Когато този индекс е над определена стойност, тогава пациентът е показан за бариатрична операция.
Преди няколко месеца препоръките за операция се промениха – преди се препоръчваше операции при ИТМ над 35 кг/м2, докато сега стойностите спаднаха, и за пациенти с ИТМ над 30 кг/м2 е препоръчително поне да направят консултация със специалисти и хирург. „Разликата между наднормено тегло и затлъстяване се крие в ИТМ. „Когато ИТМ е над 30, се говори за затлъстяване. Когато е между 25 и 30, се говори за наднормено тегло“.
При консултации със специалистите те преценят и придружаващите заболявания на пациентите. Преценката за лечението се прави на база на много изследвания: първо кръвни, после се определя кардиологичният и белодробният статус на тези пациенти, задължително се консултират и с ендокринолог“, съветва хирургът.
Затлъстяването като метаболитно заболяване на организма е свързано и с много придружаващи заболявания, повечето от които са социално значими – захарен диабет тип 2, високо кръвно, проблеми с липидния профил, омазняване на черния дроб, затова лечението на такъв тип пациенти също трябва да бъде изключително комплексно. Ако се прецени, че на даден пациент е необходима такава операция, задължително се прави и гастроскопия – процедура, при която с камера се оглеждат хранопроводът и стомахът.
Когато е възможно всички тези изследвания да се направят в една болница, за да не се разкарва пациентът, сроковете за операция биват съкратени, допълва доц. Гроздев.
„Обикновено хората пренебрегват проблема си със затлъстяването и смятат, че той не съществува. Но аз съветвам и хората, които са с наднормено тегло също да потърсят консултация. Наднорменото тегло е първата стъпка към затлъстяването, а оттам и към болестното затлъстяване, затова е хубаво при съмнение за наднормено тегло да се потърси консултация с диетолог или ендокринолог. Затлъстяването е метаболитен проблем на организма и ендокринолозите са точните специалисти, които да го лекуват. А за бариатрична операция трябва да се насочват пациенти с повече килограми, като най-общо казано ако един пациент е над 100 килограма, има голяма вероятност да стигне до оперативно лечение“, казва хирургът.
За съжаление, личните лекари също пренебрегват този проблем и не насочват пациентите към специализирана помощ в началото, когато са с нискостепенно затлъстяване или с наднормено тегло.
Бариатричните операции се извършват по безкръвен път. „Това не са козметични операции. Много хора смятат, че това е естетична хирургия, а това не е вярно. Това е хирургия, която лекува сериозни проблеми като затлъстяването и придружаващите го заболявания. Операцията се извършва безкръвно, защото при големи разрези на корема пациентите ще бъдат увредени допълнително“, каза още доц. Гроздев.
При всички бариатрични операции се извършва намаляване на размера на стомаха. „Обикновено хората със затлъстяване имат големи стомаси. Друг механизъм на действие при такъв тип хирургия е заобикалянето на пътя на храната през стомаха и червата: когато човек се храни, храната попада в стомаха, дванадесетопръстника, тънките черва, и там се усвояват хранителните вещества. При тези операции се съкращава този път – храната преминава през хранопровода и стомаха, след което не преминава в началото на тънкото черво, а отива малко по-надолу, като така смесването на храната със жлъчните соли, панкреасния сок и стомашния сок става малко по-надолу, тоест не се усвояват вредните съставки като мазнини и въглехидрати“, обясни хирургът. Третият механизъм на действие на операциите, наречен „метаболитен“, се дължи на промяната в отделянето на различни хормони и ензими от стомаха и червата, които влияят на различни процеси и метаболитни пътища, включително и на мозъчно ниво. Благодарение на това пациенти с диабет тип 2 се излекуват до дни след операцията.
Възстановяването след операцията е изключително бързо, разказва още доц. Гроздев, - заради безкръвния метод пациентът може да бъде изписан на третия или четвъртия ден след процедурата. „Няма инвалидизация, тоест пациентите могат да се обслужват напълно сами след операцията. Оперативната болка е сведена до минимум, изобщо няма място за сравнение с традиционните операции. Затова изискваме от пациентите си да станат от леглото до шестия час от операцията, това гарантира бързо възстановяване“, обясни лекарят.
След операция се препоръчва на пациентите да посещават профилактични прегледи и да имат здравословно хранене и активен начин на живот. „При бариатрична операция заради изрязването на стомаха, пациентите трябва да се адаптират да живеят с тази промяна, тоест да свикнат да се хранят по-малко“, допълва доц. Гроздев.
И казва, че не може да разбере тенденцията българите да ходят в чужбина за всякакви интервенции, включително и за такива операции, като в България се извършват същите операции и то на световно ниво. „Живял и специализирал съм в чужбина. Сравнявайки това, което правим ние в България, с това, което се прави в света, няма абсолютно никакви различия. Ако хората тръгват към чужбина с надеждата да намерят нещо по-добро, не мисля, че ще го намерят, особено при бариатричната хирургия. Дори напротив: за следоперативния период е важно пациентите да са под непрекъснато наблюдение и консултации с лекуващия екип, а при операция, извършена в чужбина, това налага непрекъснато ежеседмично пътуване до тамошната болница. Това е хроничен проблем и той изисква доживотно проследяване“, добави хирургът. За съжаление, случаите на българи, оперирани в чужбина и получили усложнения, не са рядкост – самият доц. Гроздев е лекувал усложнения на такива пациенти.
Доц. Гроздев е председател и на Дружеството по бариатрична и метаболитна хирургия, създадено през 2020 г. Основната цел на Дружеството е да направи така, че България да е наравно с останалите европейски страни по отношение на лечението на пациенти със затлъстявания. „От доста време правим усилия държавата да финансира или поне частично да реимбурсира тези операции. България е една от малкото страни в ЕС, в която държавата не подпомага пациентите, подложили се на бариатрична хирургия. Бих казал, че започва да има чуваемост по този проблем от страна на държавата“. Една операция спестява много пари на Здравната каса и държавата, защото пациент със затлъстяване реално постоянно е пациент на различни болници – за лечение на диабет, кръвно, висок холестерол, и други и приема куп медикаменти, които са от финансова тежест на държавата. Така с една операция се решават множество проблеми, завърши доц. Гроздев.
МБАЛ „Света София“ получава международното си признание да стане референтен център по лапароскопска и бариатрична/метаболитна хирургия от “Johnson & Johnson”. Това означава, че може да обучава хирурзи за извършването на бариатрични операции.
“Johnson & Johnson”, освен че е глобален лидер в разработването и производството на медицински изделия, козметични и фармацевтични продукти, както и в сферата на научно-изследователската дейност, е и надежден партньор на лекарите и на пациентите, в това да обучава и да въвежда най-съвременни технологии и практики в сферата на здравеопазването.
Работейки отдавна с доц. Гроздев, бяхме впечатлени от неговото високо ниво на експертиза, казва Д-р Румяна Янчева, мениджър развитие на “Johnson & Johnson” за България.
„Самият доц. Гроздев е обучен на бариатрична хирургия в подобен референтен център в белгийската столица Брюксел. Радвайки се на факта, че той избра да работи в България и да пренесе своето ноу-хау тук, решихме да застанем зад неговата кауза и сключихме договор с болницата, която предостави материално-техническата база за това този опит на хирурга да бъде пренесен тук и българските пациенти да се възползват от тази успешна хирургия“, казва д-р Янчева. Процедурите, които доц. Гроздев извършва, вече са доказано успешни, и неслучайно техният брой ежегодно нараства.
Затлъстяването в световен мащаб нараства непрестанно, клоним дори към световна пандемия. „Затова пациентите имат множество ползи: в този референтен център пациентите ще са уверени, че са попаднали в ръцете на добър, доказан и висококвалифициран кадър: неговият екип също е обучен в подобен център в друга европейска столица, където изпратихме цял екип от анестезиолог, ендокринолог и съпътстващите ги специалисти по здравни грижи.
Какво липсва в нашата страна? У нас има две групи проблеми – първият е от страна на пациентите, които не осъзнават, че затлъстяването не е само козметичен проблем. Голяма част не разбират дори, че това е сериозно заболяване, което води до тежки усложнения: инвалидизиране и по-кратка преживяемост. За обществото ни то води до натоварване на бюджета със средства за медикаменти, повтарящо се болнично лечение, временна и трайна неработоспособност, които биха могли да бъдат спестени, ако се инвестират в превенция. Втората група проблеми са по-скоро „регулаторни“ и са свързани с управлението на здравеопазването в нашата страна: българските пациенти с наднормено тегло нямат достъп до здравноосигурителни пакети, тоест – клинични пътеки, и хората трябва сами да заплащат всичко – от престоя си, през самата операция, до всички други разходи, свързани с лечението. Това е недопустимо за една европейска страна, и тук е мястото да кажем, че между всички страни-членки на ЕС има само още една страна, в която държавата не финансира този вид лечение на метаболитни заболявания“, допълва експертът.
И въпреки че затлъстяването е социално значим въпрос в световен мащаб, статистиката сочи, че България тежко изостава в този тип лечение. Например, в западноевропейските страни годишно се оперират около 200 пациента на милион население. В страните от региона ни, например – Румъния, се оперират 60 пациента на милион население за година. В Словения бройката е 70 пациента на милион, в Полша – 125 пациента на милион, а в България – едва 9 оперирани пациента на милион население.
По отношение на държавната помощ при този тип операции, положението на България също не е похвално: спрямо страните в региона ни, държавата изостава драстично: Сърбия, която дори не е член на ЕС, финансира с 1800 евро лечението на пациентите. Румъния дава 600 евро от здравната си каса за лечение, Хърватска – 5950 евро, а Словения – 12 071 евро.
За сравнение, цената на лечението с операция на пациент с метаболитно заболяване у нас е средно 9 хиляди лева, които пациентът заплаща изцяло.
Веселка Вальовска е един от многото пациенти, оперирани с бариатрична операция в България.
След цял живот битка с килограмите, наглед крехката жена днес преди години е тежала над 113 кг. Решава да се оперира след тотална умора от броене на калории, диети и режими.
Днес, година и половина след интервенцията, тежи 59 килограма, но по-важното е, че се чувства отлично и няма никакви здравословни проблеми. А от сравнението между нейното „преди“ и „сега“ човек онемява, тъй като не само тялото, но и изражението й са драстично променени.
„Здравословна нужда от операцията нямах, тъй като съм твърде млада и тежките последици от наднорменото тегло все още не ме бяха стигнали – диабет, високо кръвно. По-скоро проблемът беше в дългата борба с килограмите и всичко, което през годините съм опитвала – консултации с известни диетолози, имах дори поставен балон в стомаха. С подкрепата на семейството ми прибегнах към тази интервенция“, разказва Веселка. Спомня си живота преди операцията и как килограмите са й пречили да има пълноценен живот. „Имах доста спънки заради килограмите, например в неща, които искат да опитам като хоби. Съпругът ми кара мотори, много пъти ме е карал да се кача, но заради килограмите ми така и не го направих. Опитвала съм и да спортувам, например с тенис, и във фитнес зали, но не съм се чувствала добре заради тежестта си. Никога не съм показвала на близките си, че килограмите ме потискат, но определено аз самата се чувствам много по-добре след операцията. Вече карам и мотор“, радва се Веселка.
Първоначалното й намерение е да се оперира в Атина, дори заминава за консултации там и се среща с известен гръцки лекар. Остава разочарована след като той я „преглежда“ за 15 минути и й насрочва операция за след седмица. „Без дори да изследва каквото и да било преди самата интервенция, ми стана ясно, че този вариант не е много подходящ за мен. Следващите ми притеснения касаеха грижите след операцията, защото следоперативният период е изключително важен – има чести срещи с лекарите, постоянни прегледи, състоянието се следи постоянно, и няма как да стане в чужбина“, казва жената.
А това, че в България се извършват подобни операции на световно ниво, разбира от приятели съвсем случайно. „Подготовката тук е доста сериозна. Благодарение на доц. Гроздев и екипа му, тук се правят куп изследвания, за да се установи дали изобщо човек е подходящ за тази операция. По никакъв начин тук не се рискува здравето на пациента, който тук бива преглеждан от много специалисти, включително кардиолози, дори психолози. На първата ни среща с доц. Гроздев, която продължи около час, той непрекъснато се опитваше да ме разубеди и да не се подлагам на операцията. Целта му беше да е сигурен, че искам да отслабна и имам нужда от това“, добави Веселка.
И посъветва хората, които се чудят как да решат проблема си с килограмите, да попаднат на този репортаж. „Само с една среща с доц. Гроздев ще разберат, че могат да променят живота си към много по-добър, и да се чувстват много по-добре“, завършва Веселка./БГНЕС