Без подходящ опит при поръчките обаче комисията се обърна към разговори с производители като търговски преговори, като даде приоритет на цената пред сроковете за доставка. Някои договори бяха подписани месеци по-късно от тези на конкурентните купувачи.
След това регулаторът на ЕС избра по-задълбочен, но по-продължителен процес на одобрение, а AstraZeneca, от която блокът беше поръчал 300 милиона дози за първите две тримесечия на 2021 г., успя да достави само една част, което предизвика спорно съдебно дело.
През февруари Фон дер Лайен призна, че блокът „не е там, където иска да бъде". "Бяхме твърде оптимистични по отношение на масовото производство и може би твърде уверени, че това, което поръчахме, всъщност ще бъде доставено навреме", каза тя.
Скоро след това редки проблеми със съсирването на кръвта накараха 13 държави от ЕС да преустановят ваксината на англо-шведския производител, като опровергаха общественото доверие в планираната програма за ваксинация на ЕС.
До началото на лятото обаче нещата се промениха. В средата на април комисията започна преговори за нова поръчка на ваксината Pfizer/BioNTech, като в крайна сметка сключи мегасделка за 1,8 дози до 2023 г. До май и юни Европа беше залята от Pfizer.
Успехът далеч не е в целия блок: по-бедните държави като Румъния и България, се борят населението им да бъда ваксинирано, като съответно само 27% и 16% е.