БЧК учи софиянци как да реагират при земетресение чрез ролева игра

Как да действаме при земетресение и какво не трябва да правим. Това показват през целия ден в Борисовата градина доброволци на Българския червен кръст.

Инициативата е част от събитията, свързани с отбелязването на 100-годишнината на младежката структура на организацията. Това каза пред БГНЕС Невелина Стойнева, главен специалист „Управление на планирането и проектна дейност“ в столичната организация на БЧК.

"Това, което ще се случва днес, в рамките на ролева игра, ще бъде една симулация на дейността на доброволците по време на земетресение“ обясни тя и каза, че в рамките на играта, озаглавена „Търсачи на съкровища“, са разположени различни пунктове, от които може да разбере как действат всички отговорни по веригата.

„Предвиден е пункт „радио комуникации“, пункт „възстановяване на семейни връзки“, пункт „спасяване“, който ни е най-важният елемент в работата, оказване на първа долекарска помощ и издирване на хора“, посочи Стойнева и покани хората да се присъединят към инициативата им, в която участващите ще трябва да открият изгубилия се при земетресението Марти, който се явява търсеното съкровище в играта.

Командирът на Младежкия авариен екип на БЧК Владимира Герова каза, че в рамките на ролевата игра ще научат хората как да събират информация и как правилно да я предават на отговорните институции. Тя каза и какво трябва да е поведението ни при реално земетресение.

„Най-вече трябва да запазим спокойствие. След това да отключим вратите и да застанем под касите, тъй като те са най-стабилни. Да изчакаме да премине самото земетресение. Да не ползваме асансьор, да ползваме стълбите“, посочи тя и добави, че ако разполагаме с т.нар. „бедствен пакет“, съдържащ лични документи, пари, вода, дрехи, трябва да го вземем.

Герова коментира, че не е правилна често срещаната реакция хората, а именно при земетресение веднага да напускат сградите. „По-добрият вариант е да се изчака да премине земетресението“, каза тя. От думите ѝ стана ясно, че ако все пак човекът е напуснал дома си, то трябва да потърси място, което е далече от сгради.

Командирът на МАЕ дава още полезни съвети как да действаме при други ситуации, но с уговорката, че трябва да помагаме, само ако знаем какво правим, за да не се стигне до варианта, в който вместо да помогнем да навредим на пострадалия.

В случай, че искаме да помогнем на припаднал човек, на първо място трябва да запазим спокойствие, да осигурим пространство около него и да не допускаме други хора да се скупчват около пострадалия.

„Това, което може да направим е да вдигнем краката му на раменете си, като по този начин съсредоточаваме кръвта във важните органи и постепенно да започнем да изправяме човека, и да му дадем вода, но не да го плискаме, както правят хората. Най-важното пострадалият да има въздух около себе си и да не се скупчват много хора около него“, обясни Герова.

По думите ѝ при съмнение, че пострадал може да си е „глътнал езика“ е необходимо само да отведем главата максимално назад, така че да се отвори път за преминаване на кислорода.

„По никакъв начин да не бъркаме в устата на пострадали както много хора правят, да не се опитваме да я отворим, да вадим езика му с пръсти“, съветва тя.

При катастрофа най-правилното, което всеки може да се направи е да се обезопаси района, но след като се обадим на телефон 112.

„Ако ние сме участници в ПТП-то, е важно да изгасим двигателя, да пуснем аварийните светлини и да се поставят триъгълниците. Ако има пострадали, най-добрият вариант е - 112, особено ако не сме сигурни какво им е“, коментира командирът на МАЕ и уточни, че когато се касае за счупен крак или ръка, или нараняване, то тогава може да помогнем било то с транспортиране до лечебно заведение или промивка.

При изкълчен крак по време на разходка в парка – правилното действие е поставянето на лед, под формата на компрес. „Препоръчва се стегната бинтова превръзка на наранения крайник“, обясни Герова.

В случай, че имаме среща с кърлеж е необходимо да посетим спешен кабинет, а не да се опитваме сами да го извадим.

„Не е добър вариант да вадим, да въртим по часовниковата стрелка или обратно. Може да се получи доста по-неприятна ситуация по този начин“, коментира тя и препоръча кърлежът да бъде изследван за Лаймска болест.

Герова обясни още, че когато желаем да окажем първа психологическа помощ на някого не е необходимо да говорим на пострадалия, а да бъдем до него и да му вдъхваме чувство за сигурност. Според нея помощ е дори и когато сме в ролята на слушател, когато му подадем кърпичка или просто го утешим.

По думите ѝ обаче преди да предприемем каквито и да било действия е важно да осигурим личната си безопасност. /БГНЕС