Берлинската стена - символ на Студената война и на разделението

Берлинската стена влезе в световната история като символ на Студената война и на разделението на Германия. Изграждането ѝ започва на 13 август 1961 г., за да спре потока от бежанци от Изток на Запад.

Германско-германската граница

След 1952 г. ръководството на Германската демократична република (ГДР) затваря територията си на запад. Вътрешногерманската граница е широка няколко километра и се простира на почти 1400 километра от Бавария до Балтийско море. Тя разделя селища и местности, прекъсва пътища и железопътни линии и определя живота на милиони хора.

За придвижване между Федералната република и ГДР и Берлин остават отворени само шест железопътни прелеза и пет пътни или магистрални прелеза. В Берлин и околностите му са затворени 200 улици, а телефонните връзки със западната част на града са прекъснати.

Много жители са принудително преместени от непосредствена близост до вътрешногерманската граница. Берлин се превръща в пристан за бежанците. Това е прекъснато с изграждането на Стената.

13 август 1961 г. – Строителството на Стената започва

Още през юни 1961 г. Валтер Улбрихт (източногермански политик, определял в периода 1950-1971 г. изграждането на ГДР и превръщането ѝ в социалистическа държава – бел. ред.) обявява публично: „Никой няма намерение да строи стена!“. В същото време ръководителят на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) отдавна мисли да отцепи Източен Берлин от западната част на града. Одобрението от Москва обаче идва едва в началото на август.

През нощта на 12 срещу 13 август Народната полиция, бойните групи на работническата класа (Betriebskampfgruppen - паравоенна организация на работниците в заводите в ГДР) и Националната народна армия блокират с бодлива тел и каменни блокове секторната граница, минаваща през Берлин.

През следващите дни и месеци между Източен и Западен Берлин е изградена 46-километрова стена, а накрая около Западен Берлин са издигнати укрепени гранични съоръжения с обща дължина 155 км. Населението вече не може да се придвижва от едната до другата част на града.

Вълнение на Запад, радост на Изток

Берлинчани бяха поразени, а международните реакции бяха по-скоро сдържани. Западните сили почти не протестират; свободният им достъп до Западен Берлин не е застрашен.

Генерал Луциус Д. Клей, специалният пратеник на САЩ в града, няколко седмици по-късно, през октомври 1961 г., вкарва танкове. Целта му е да разбере дали все още си имат работа само с режима на Улбрихт или, както по-рано, с Москва. Когато съветските танкове се появяват от другата страна, отговорът става ясен.

Политическото ръководство на ГДР празнува построяването на Стената – според определението на пропагандата на ГЕСП, "антифашистка защитна стена" - като "победа на социалистическия лагер над западния империализъм". В действителност ръководството на ГДР е загрижено за спирането на бежанския поток, тъй като до построяването на Стената ГДР губи всяка година стотици хиляди свои граждани, предпочели да отидат на Запад.

Опити за бягство и смъртоносни изстрели

Бетонните стени, рововете, специално обучените кучета пазачи, наблюдателните кули и охранителните постове правят държавната граница почти непроходима. Най-малко 235 души загиват при опит да преминат на Запад. Въпреки това много хора опитват късмета си, често с впечатляващи бягства през Стената.

9 ноември 1989 г. – Стената е разрушена

Очакваната политическа и икономическа стабилност, която ръководството на ГДР обещава да постигне, наред с другото, чрез затварянето на границите, действително доведе до повишаване на жизнения стандарт. Но "реално съществуващият социализъм", както ръководството на ГДР нарича своя обществен строй, в крайна сметка се оказва нежизнеспособен. В края на 80-те години системата на ГДР се разпада.

Михаил Горбачов, който по това време е на власт в Москва, се опитва да модернизира държавата и държавния апарат. Той обявява реформиране на Съветския съюз под лозунгите "гласност" и "перестройка". Това оказа влияние и върху другите социалистически държави в Централна и Източна Европа.

Ръководството на ГДР губи подкрепата на Съветския съюз. Хората във всички големи излизат на протести да защитят свободата си. Вълна от бягства през Унгария и Чехословакия изостря ситуацията.

На 18 октомври 1989 г. Централният комитет на ГЕСП сваля от длъжност председателя на Държавния съвет Ерих Хонекер. Въпреки това отварянето на границата вечерта на 9 ноември 1989 г. е изненада за всички. Стената пада. Промяната вече не може да бъде спряна. Същата вечер хиляди хора щурмуват граничните пунктове и празнуват "Берлинското чудо". След по-малко от година, на 3 октомври 1990 г., Германия се обединява отново.

Днес следите от стената до голяма степен са изчезнали от градския пейзаж на Берлин. В самия Берлин могат да бъдат открити само 1,5 км останки от Стената; останалата част е продадена по целия свят. Паветата при Бранденбургската врата напомнят за някогашното трасе на Стената. /БГНЕС