Безмилостна, умна и прагматична: Опасна ли е Джорджа Мелони за Италия и Европа?

Италианският премиер е поразредила старите крайнодесни идеи, адаптирайки ги за 21-ви век - и се опитва да преобрази Италия по свой образ и подобие.

Тя е дръзка агитаторка и парадоксална популистка - "сестрата" на "Италиански братя", която има строго партийни рецепти за страна, склонна към застой в икономиката, ниска раждаемост и политическа безизходица. Тя възнамерява да пребори тези предизвикателства, като същевременно укрепи собствената си власт. Джорджа Мелони е най-безмилостният тактически оператор в Западна Европа - нов вид националистически популист, който не се поддава на лесни категоризации.

Тя е и идеологически потомък на опасна традиция, формирана в Италианското социално движение, вкоренена в следвоенното въплъщение на фашистите на Бенито Мусолини и пропита с адаптирането на примамливи културни тропи. След десетилетия на раздробени коалиции и технократски решения поддръжниците й се радват на доминиращия й лидерски подход и мисията да "защитава" страната от външни влияния.

Сега Мелони обяви "майката на всички пакети от реформи" , която ще позволи на министър-председателите да бъдат избирани пряко с гласовете на малцинството. Първоначално тя ще трябва да избегне опозицията в парламента и да спечели евентуален референдум. Като се има предвид, че тя успя да измъкне себе си и партията си от периферията на променливия италиански пейзаж и да изпревари други крайно десни претенденти като Матео Салвини и наследниците на Берлускони, не би било разумно да се подценяват шансовете ѝ.

Много се говори за личната привлекателност на Мелони като самотна майка, която обеща да повиши раждаемостта със субсидии за семействата като част от кампания за "традиционни" ценности.

Този твърд южняшки политик със сигурност има склонност да надхитря конкуренти и критици и да се оказва начело - но след това тя отново опровергава очакванията, като смекчава бурния тон на предизборните си митинги и представя по-приветливо, привлекателно публично лице. На първата си среща в Брюксел тя се появи с торта в ръка: "Очаквахме чудовище", каза ми един еврократ. "А се появи тази приятна жена с широка усмивка и торта".

Ако се обърне образът на Ангела Меркел като посветена на властта жена, вдъхновената от Коралайн "друга майка" може и да е Мелони - призоваваща за по-строги правила за имиграцията, бореща се с голямата съседка Франция за разпределението на кандидатите за убежище и намираща общ език с Риши Сунак по отношение на триковете в стил Руанда за намаляване на броя на търсещите убежище. Тя е подозрителна или още по-лоша, когато става въпрос за правата на хомосексуалистите и транссексуалните и изпраща смесени сигнали за това доколко възнамерява да защитава правото на аборт.

Мелони е известна и като фен на Толкин - Галадриел от 21-ви век с инстинкт за нападение и интерес към силата на митологията да обединява страни, които се чувстват засегнати от въздействието на свободния пазар и лявата политика на идентичността върху тяхната идентичност и традиции. Голямата изложба на Толкин, подготвена от министерството на културата, която се открива този месец, на практика е послание за "мека сила", че Италия на Мелони контролира културните ценности. Но как се усеща появата на възраждащото се социално-консервативно движение (destra sociale) по места?

Създадох документалния филм на BBC Radio 4 "Преоткриването на Италия", за да проверя основата на мненията за нейното влияние в Североизточна Италия.

С продуцента ми Леала Падманабхан изследвахме отношението към управлението на Мелони по време на пътуване из региона Венето - обширната област около университетския град Падуа и хълмистите градове като Басано дел Грапа, в подножието на Алпите, който е туристическият двор на Венеция. Но в региона се намират и индустриални зони - места, които захранват икономиката, разчитат на имигрантска работна ръка и се борят с драматичен демографски срив. Майките на средна възраст ни се оплакаха, че младото поколение "предпочита да има домашен любимец, отколкото дете" - което може би нямаше да е толкова често срещано оплакване, ако не беше фактът, че в този регион учебният ден приключва в 14:00 ч. и преобладаващата част от майките, а не от бащите, трябва да прибират децата от училище.

Когато обаче разговаряме с един от висококвалифицираните заварчици, пристигнали преди няколко години от Румъния, той се оказва приятелски настроен към модела "Мелони". "Хората трябва да идват [в Италия] безопасно и законно", казва той. Възхищава ли се на Мелони? "Със сигурност да", отвръща той.

За много работници, които са дошли по пътя на убежището - често от Либия - или като нелегални имигранти, пътят е по-труден. Техните истории са различни: Стела е една от многото имигранти баданти (неформални работници), която си спомня, че са я третирали "като робиня", но се е примирила със статута си на неинтегриран аутсайдер в култура, която набляга на семейството, общността и принадлежността.Мелони е привлекателна за многото части на обществото, които се възхищават на комбинацията от матриархална гордост в Италия и настойчива решимост да не се превърнат във второстепенна сила в ЕС.

Грубото обвинение, че тя всъщност е просто фашистка от старата школа с модерна премяна, едва ли описва нейната комплексност, макар че в предаността ѝ към традициите със сигурност има следи от "кръв и почва". Тя е привърженик на международните съюзи и се смята, че е изтръгнала Еманюел Макрон от самодоволството по сложния въпрос кой да поеме мигрантите, пристигащи на южния остров Лампедуза.

Ако предшествениците на Мелони в крайната десница като Салвини бяха язвителни евроскептици - Силвио Берлускони стана нарицателно за самоцелна недисциплинираност с неподходящи чуждестранни съюзници - тя е по-разумна. Тя сложи край на разривите с други лидери и подкрепя Украйна в съпротивата ѝ срещу Русия като символ на това, че Италия няма да се върне в ненадеждна територия като западен съюзник. Както се изрази един от почитателите й, тя "разрежда твърде силното вино" на предишните крайнодесни фигури, по-модерна е по стил и маниер и по-протеистична в позициите си./БГНЕС

------------------------------------------

Ан Макълвой, „Гардиън“