Библиотеката показа завета на Васил Априлов (видео)

Какво пише в завещанието на Васил Априлов и за какво видният общественик, книжовник и дарител отпреди Освобождението остава своите 60 000 сребърни рубли? Отговорът на тези въпроси дава Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, която за първи път показва оригинала на „Духовное завещанiе Василiя Евстатьева сына Априлова”, писано от възрожденеца през 1844 г. в Одеса, предаде репортер на БГНЕС.

На 21 юли отбелязваме 230 години от рождението на Васил Априлов

„Представяме един изключително ценен документ от фонда на библиотеката, това е заветът на Васил Априлов. В него става дума за дарение. Дарението и дарителството през Възраждането е висок ценен жест. Българите даряват средства предимно за построяването на училище, църква или болница“, каза за БГНЕС главният архивист в „Български исторически архив“ на НБКМ д-р Руслан Иванов.

По думите му Априлов не прави изключение.

„Роденият през 1789 г. в Габрово виден общественик, възрожденец, търговец и дарител осъзнава изоставането на българите в просветно отношение спрямо останалите народи. Така в него се появява желанието да подпомогне българската просвета и култура в периода от първата половина на 19 в. Така със съвместните усилия на букурещките българи и на одеските настоятели на 2.01.1835 г. врати отваря габровскотото училище, което по-късно е наречено Априловска гимназия“, разкрива Иванов част от големия принос на възрожденеца.

Васил Априлов оставя 60 000 сребърни рубли, които в завещанието си, написано през 1844 и допълнено през 1846-47 г. посочва, че иска да отидат за образование на българи.

„От тази сума той иска да се направи един фонд, от чиито лихви да се подпомагат българи, които да получат образование в Одеската семинария или в други градове на Русия. Другата част от лихвите трябва да отидат за нуждите на габровското училище“, написва в завета си Априлов.

Руслан Иванов разкрива, че с неговите средства са се изучили стипендианти, сред които са Тодор Бурмов, който става първият министър-председател на България след Освобождението, Райчо Каролев - директор на Народната библиотека.

„Сред известните общественици са Сава Филаретов, Добри Чинтулов. Измежду възпитаниците на Априловската гимназия в по-ранните години са акад. Никола Михов, Станимир Станимиров и учителят, който за първи път обзавежда кабинет по физика в гимназията, а по-късно става министър на просвещението Иван Гюзелев“, добавя още архивистът и подчертава, че повелята на Априлов е изпълнена.

Попитан дали са останали още средства от завещаните ни от дарителя Априлов, Иванов посочва само, че от 1929 г. Фондът преминава под разпореждането на министерството на просвещението и няма информация затова дали са останали още средства.

„Освен оригиналът на завещанието му тук може да се види и изданието на завещанието, което направихме съвместно с ИК „Абагар““, даяви още той и разясни, че „Духовное завещанiе Василiя Евстатьева сына Априлова” се съхранява в трезора на БНБ.

„Освен завещанието на Априлов там се пази и тефтерчето на Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, документи на Любен Каравелов, Георги Раковски и други видни възрожденци“, казва в заключение д-р Руслан Иванов./БГНЕС