„Самият Гоце Делчев, неговите съратници и другари никога не са говорили за него като някакъв друг деец, освен за българин“, подчерта Цочо Билярски.
Достатъчно красноречиви са и документите за трагичната смърт на Гоце през 1903 г. в сражението край село Баница, Сярско.
„В Скопие за неговата смърт излязоха турски документи. Те са включени безкритично в архива на Гоце Делчев. Ние включихме един документ, който е откритие на проф. Драги Георгиев – съпредседателят от македонска страна на Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси. Той като дава интервюто, май забравя какво е публикувал. Драги Георгиев е издирил турските документи в Османския архив в Истанбул. Това са списъци на сраженията на турската войска с четите в Македония. На страница 28 в неговия труд е даден документ за убийството на Гоце Делчев. Можем да прочетем следното: име на кааза, в която е станало сражението – Серес; място на сражението – село Баница; вид на четата – бугарска. По-надолу пише името на водача на четата – Делчев. Не знам какво повече трябва да се каже...“, заяви Цочо Билярски.
Той горещо призова участниците в смесената Комисия да се запознаят с архивните документи и да базират своите изводи и заключения на тях. „Нашата комисия дори да седне да работи само с публикуваните материали в Скопие, няма да има никакви проблеми. Дори няма нужда да работи с нашите архиви, макар, че нашите архиви са достатъчно красноречиви и фактите са безспорни. Ние разполагаме не само с архива на Гоце Делчев, но и с архивите на други дейци, като Христо Матов, Пере Тошев, Гьорче Петров и т.н. За по-късните дейци да не говорим, където имаме хиляди документи на Тодор Александров, Иван Михайлов. Там нещата са категорични – движението е българско, населението е българско“, отбеляза Цочо Билярски. „Гърция направи добре, защото успя да наложи, че периодът на античността е част от нейната история. Може би България трябваше да заяви, че до август 1944 г. историята е българска, а след този период може вече да се говори за отделна македонска държава“, смята ученият.