Бисера Илиева: Новите будители

Първи ноември – Денят на народните будители. Израснах с този ден, който ще запомня с това как мама и татко ме обличаха най-официално, даваха ми огромен букет цветя; в едната ръка държах него, а в другата стисках топлата ръка на класната, и заедно – с най-великото благоговение, страхопочитание и трепет, - поднасяхме този букет на паметника на Св. Св. Кирил и Методий пред Народната библиотека.

Преди това, седмици наред, и вкъщи от родителите ми, и в училище, слушах за това кои са будителите – тези, които подтикват хората да бъдат добри, да се борят, да защитават справедливите каузи, и да не се предават; - тези, които са оставили нещо значимо след себе си; - тези, които са за пример, към който младите трябва да се стремят. Тези, които са променили историята на една нация.

И по пътя до паметника, а и преди това; и в училище, а дори и от дистанция, мисълта за учителите предизвикваше такъв респект у мен, че дори дребни щуротии като това да сложиш дъвка на стола на учителката, предизвикваха двуседмични душевни терзания в ученическата ми душа. Защото тогава, - в края на 90-те, когато завърших училище, такива изпълнения не бяха редни. Не беше редно да се шуми в час, да се държиш неприлично и да излагаш себе си и родителите си. Въпреки че не харесвах учителката си по математика, никога не би ми хрумнало да кажа дума против нея, камо ли пък да направя нещо неуважително.

Тогава фигурата на учителя беше като култ, като въплъщение на цялото знание на света, към което можеше само да благоговееш.

Оттогава насам през журналистическите ми години отразяването на всички Дни на будителите винаги е минавало под призмата на казионната новина – ден в календара, будители, стандартните неща, и това е…

А кои са днешните будители?

Наистина, кои са?

Ще кажете „Учителите“!

Принципно, и на мен ми се иска да е така, ама дайте да бъдем честни.

За огромно съжаление учителите вече не са това, което бяха. Не, не самите те. Те са си учители – за да си такъв, трябва да имаш нещо повече от обикновените човешки качества – трябва да имаш повече нерви, търпение, и мощен по природа учителски глас.

Промени се начинът, по който децата гледат на учителите. Промени се фигурата на учителя, онази исполинска фигура от знания, пред която като деца благоговеехме – образът на гуру.

Предишните будители на народа – учителите, днес вече нерядко са обект на открити подигравки, на неглижиране, на вербално, а и нерядко и на физическо насилие от страна на децата. И това е негласно подкрепяно от родителите насилие. Няма и следа от онова възпитание, в което родителите обвиняваха децата си за всяка тяхна грешка.

Сега за грешките на децата се обвиняват учителите. Обвиняват се всички други, но не и родителите, не и децата. И според това разбиране учителите са виновни за неграмотните ученици, които влизат в университет без да знаят кога се пише пълен и кратък член; учителите са виновни за растящия брой аборти сред тийнейджърите; виновни са за това, че по нощите децата пият ракии в градинките; виновни са, че в трамвая от години никой не отстъпва място на възрастни/бременни; за това, че младежите днес (Слава Богу не всички!) са изключително невъзпитани, цинични, нагли, агресивни… Учителите са виновни…

Тъжно.

Виновни сме ние. Всички ние!

За да не съм голословна, бременна в 6-ия месец отразявах конференция в БАН по повод Деня на будителите преди две години. Едвам влязох с големия си корем в препълнената зала на БАН, където научният елит от над 120 души беше заел чинно местата си, а никой в разстояние на два часа не ми предложи дори да седна.

Е, това ли са будителите?

Сериозно, какъв пример даваме ние?

Будителите днес не са това, което бяха.

Будителите не могат сами да се преборят с чалгата в час, с наглостта, с подигравките, с думите на ученика към учителя „Аз имам айфон, а ти си беднячка“ (и то предадени по най-мек начин тук)…

Днес НИЕ сме будителите. Всеки един от нас – аз, Вие, ние.

От Вас зависи да възпитате детето си да уважава учителката.

От мен зависи да науча дъщеря си да отстъпва на възрастните място в трамвая.

От нас зависи от днешните деца да създадем общество, в което се цени стойностното, моралът, възпитанието, почитта, уважението, любовта към ближния, състрадателността, разбирането, приемането, толерантността. Общество, в което учителят ще бъде гледан със страхопочитание, ще бъде уважаван, ще бъде фактор.

Ние, всеки един от нас. НИЕ сме будителите днес!

Дъщеря ми е на година и осем месеца, но вече знае да хвърля отпадъците си в коша; да бъде любезна, когато ѝ се радват непознати; да прави място на тротоара, като минават възрастни хора; да споделя играчките си на драго сърце; и … за година и осем месеца това е добър старт на възпитание.

Утре в училище тя ще гледа с благоговение учителката си, ще стиска в едната ръка букет, а в другата – ръката на класната, и ще слага цветя пред паметника на Св. Св. Кирил и Методий пред Народната библиотека. /БГНЕС

-----------------------------

Бисера Илиева, редактор в БГНЕС.