Българските католици създават много силна книжовна традиция

Изложбата „Католиците в България XVII – XXI в.“ представя ценни документи за книжовното наследство на българите католици. Включените документи са на италиански, латински, български и османотурски език, като някои от тях показват непознати до момента факти, предаде репортер на БГНЕС.

Директорът на Националната библиотека доц. д-р Красимира Александрова откри изложбата с думите, че през 2024 г. се навършват 350 г. от смъртта на тримата бележити български католици – Петър Богдан, Филип Станиславов, Петър Парчевич. Тя открои, че през своята дейност те допринасят за развитието на културните процеси през XVII в., поддържат запазването на българската народностна идентичност и формират кръг от последователи, които през следващите столетия продължават започнатото от тях.

„Общото между личностите, включени в изложбата, е тяхното изключително високо за времето си образование, което дава посока и за тяхната дейност, насочена към предоставяне на възможност народът да получи досег до модерната култура на стария континент в периода XVII – ХХ в.“, заяви Александрова.

Така например, посочи тя, ръкописът на Петър Богдан е първото изследване за миналото на българския народ, което е създадено на научна основа през XVII в. „Католическият духовник от български произход ползва постиженията на историческата наука през епохата на новото време, за да публикува проучване за българската история на латински език и да я популяризира сред образованите кръгове“, заяви Александрова и добави, че трактатът изпреварва с близо век „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски, която е основополагаща за периода на Българското Възраждане.

Директорът на Националната библиотека допълни, че трудът на Петър Богдан придобива изключително значение както за българската, а така също и за европейската култура.

Историкът доц. Радослав Спасов отбеляза, че тези изключително ценни книги и документи се съхраняват само и единствено във фондовете на Националната библиотека. Той разказа, че Илия Маринов е първият български католически епископ. „Самият Петър Богдан става негов помощник през 1638 г. и поема поста от него през 1640 г.“, каза доц. Спасов и уточни, че благодарение на усилията на Петър Богдан през 1641 г. Софийската епископия е издигната в ранг на архиепископия.

Филип Станиславов, известният автор на „Абагар“-а от 1651 г., се оказва, според всички специалисти, е създател на първата печатна книга с новобългарски елементи в нашата история. „Изключително ценен документ. Ние разполагаме с екземпляр от тази книга. На таблата може да се види как е изглеждала тази книга, защото тя не е класическата книга, а представлява един свитък, който е свит на руло“, допълни доц. Спасов.

В изложбата са включени също и карти, които визуализират обхвата на дейността на българските дейци от XVII в. особено по отношенията им със Западна Европа.

Българските католици имат изключително високо за времето си образование, което са получили в папските колежи и университети. „Благодарение на това образование те създават една много силна книжовна традиция и доближават, макар и още през XVII в., българския народ до най-високите достижения на европейското образование и култура“, разказа още историкът, като уточни, че именно това се вижда и в „Абагар“-а.

Филип Станиславов е известен и с това, че прави през 1651 г. първото католическо училище за павликяните в село Трънчовица по модела и образеца, който познава от Западна Европа.

Историкът съобщи, че тези ценни и редки документи променят част от съществуващите до този момент факти и данни относно житието на Павел Дуванлията. „Първото нещо, което излезе като информация до този момент е, че вероятно той е роден в селото, от което произхожда фамилията – село Дуванлии, защото до този момент от първите изследвания от края на XIX – началото на XX в. се смяташе, че той е роден в Пловдив. Днес тук пред вас променяме част от биографията на Павел Дуванлията“, сподели той.

Доц. Спасов обясни, че доскоро се смяташе и че през 1788 г. Павел Дуванлията прави едно от посещенията си в Рим. „Това са такъв тип посещения, които всеки един католически епископ трябва да направи през 5 г. и да се поклони на гробовете на Св. Петър и Св. Павел. Смяташе се, че той е бил в Рим по това време. Благодарение на копията на тези ценни документи, ние, всъщност, разбрахме, че това посещение не е осъществено както се смяташе досега, а е извършено от неговия пълномощник Винченцо Радинович“, разказа още той и допълни, че по това време Павел Дуванлията се е намирал в Букурещ.

От изложбата става ясно и че Павел Дуванлията има много активна дейност по отношение на книжовността. Освен това той е може би най-известният български поет от края на XVIII в.

„Все повече се очертава и неговата и дипломатическа дейност в Букурещ, подобна каквато има и Св. Софроний Врачански. Активно, макар и в преклонна възраст, вече много болен, работи в тези трудни и смутни времена за Европа и конкретно за Балканите за развитието на книжовността и утвърждаването на българщината“, заяви историкът.

Доц. Спасов подчерта, че до последния си момент никой от българските католици не се отказва от това, че е българин. „Винаги всички наши българи католици се гордеят с българския си произход и работят не само в областта на религията, не само в областта на книжовността, но и в областта на политиката, за да могат по един или друг начин да се опитат да създадат политически коалиции за освобождението на България“, отбеляза той.

Именно в контекста на тези събития Павел Дуванлията влиза в дипломатически контакти с представителите на едни от големите европейски сили по това време, а именно Великобритания и Русия. „По това време е възходът на Бонапарт и на практика отношението на дипломатите на големите сили, които в момента формират коалиция против Франция, показват значението на Павел Дуванлията не само в балкански, но и в общоевропейски мащаб“, обърна внимание историкът.

Когато умира през 1804 г., погребението му става едно от знаменателните събития на Букурещ от този период. Освен хилядите хора, официалните представители на влашките управляващи кръгове, на погребението идват генералните консули и на Великобритания, и на Русия, което показва огромното значение и дейността на Павел Дуванлията не само като книжовник, но и като политическо лице.

„До този момент тези неща не бяха ясни и аз се радвам и като историк, а и като българин, че успяхме по този начин чрез нашите табла да очертаем в общоевропейски аспект дейността на българите католици от края на XII и XVIII в.“, заключи доц. Спасов. /БГНЕС