Борбата срещу езика на омразата като приоритет на ЕС
В речта си за състоянието на Европейския съюз през 2020 г. председателят на Комисията Фон дер Лайен подчерта, че напредъкът в борбата с расизма и омразата е крехък и че сега е моментът да се направи промяна и да се изгради Съюз, който преминава от осъждане към действие. Тя обяви, че Комисията ще предложи "да се разшири списъкът на престъпленията в ЕС, като се включат всички форми на престъпления от омраза и речта на омразата, независимо дали става въпрос за раса, религия, пол или сексуалност", предаде репортер на БГНЕС.
Борбата с речта на омразата и престъпленията от омраза е част от действията на Комисията за утвърждаване на основните ценности на ЕС и за гарантиране на спазването на Хартата на основните права на ЕС ("Хартата"). Всички форми и прояви на омраза и нетърпимост са несъвместими с ценностите на зачитане на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, правовата държава и зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, принадлежащи към малцинства, на които се основава ЕС. Тези ценности, залегнали в член 2 от Договора за Европейския съюз ("ДЕС"), са общи за държавите членки в едно общество, в което преобладават плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете
Всъщност всяка форма на дискриминация - независимо дали тя е основана на пол, расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, както е посочено в член 19 от Договора за функционирането на Европейския съюз ("ДФЕС"), е забранена. В същото време свободата на изразяване е един от стълбовете на демократичното и плуралистично общество и трябва да бъде силно защитавана. Освен това, както е посочено в член 67 от ДФЕС, ЕС трябва да представлява пространство на свобода, сигурност и правосъдие при зачитане на основните права. Чрез мерки той трябва да осигури високо ниво на сигурност за предотвратяване и борба с престъпността, расизма и ксенофобията
Речта на омразата и престъпленията от омраза засягат не само отделните жертви и техните общности, като им причиняват страдания и ограничават основните им права и свободи, но и обществото като цяло. Омразата подкопава самите основи на нашето общество. Тя отслабва взаимното разбирателство и зачитането на многообразието, върху които се градят плуралистичните и демократични общества.
През последните десетилетия в Европа се наблюдава рязко нарастване на речта на омразата и престъпленията от омраза. Омразата навлиза в масовото съзнание като е насочена към отделни лица и групи от хора, които споделят или се възприемат като споделящи "обща характеристика", като например раса, етническа принадлежност, език, религия, националност, възраст, пол, сексуална ориентация, полова идентичност, изразяване на пола, полови белези или друга основна характеристика, или комбинация от такива белези. Тези характеристики по принцип са забележими за другите и поради това са по-лесно обект на посегателство от страна на извършителите на престъпления, те се отнасят до аспект от идентичността на лицето, който е неизменен или фундаментален за неговото самочувствие, като същевременно са признак на групова идентичност
Нарастването на използването на интернет и социалните медии доведе и до увеличаване през годините на речта на омразата онлайн. Бързото споделяне на реч на омразата чрез цифровото слово се улеснява от онлайн ефекта на дезинхибиране, тъй като предполагаемата анонимност в интернет и чувството за безнаказаност стимулират хората да извършват такива престъпления. Успоредно с това емоциите и уязвимостта все по-често се използват, включително в публичните дебати за политически цели, за разпространяване на расистки и ксенофобски изказвания и нападки, които в много случаи се засилват от социалните медии. Разпространението на омраза сред потенциално уязвима аудитория може да се наблюдава в широк спектър от насилствения екстремизъм - от джихадистки до десни и леви. Това допринесе за поляризацията на обществото и, от своя страна, зачестилите случаи на реч на омразата срещу, по-специално, маргинализираните групи.
Кризата в общественото здравеопазване, причинена от пандемията COVID-19, засили чувството за несигурност, изолираност и страх, създавайки атмосфера, в която речта на омразата процъфтява. Пандемията беше използвана от различни екстремистки идеологически движения за насочване към определени групи от населението (на различни основания, включително националност, религия, раса, пол, сексуална ориентация, цвят на кожата и дори възрастта), което води и до престъпления от омраза.
Комисията има за цел да предложи разширяване на списъка на областите, в които се извършват престъпления в ЕС, така че да включи речта на омразата и престъпленията от омраза. Омразата няма място в ЕС. Тя трябва да се бори с всички налични средства, включително чрез наказателното право.
В член 83, параграф 1 от ДФЕС се съдържа изчерпателен списък на областите на престъпността8 , в които Европейският парламент и Съветът могат да установяват минимални правила относно определянето на престъпленията и санкциите, приложими във всички държави-членки на ЕС. В него също така се предвижда, че въз основа на развитието на престъпността Съветът може да приеме решение, с което да определи други области на особено тежки престъпления с трансгранично измерение, произтичащи от естеството или въздействието на тези престъпления или от специалната необходимост от борба с тях на обща основа.
Първата стъпка е, след като получи съгласието на Европейския парламент, Съветът да приеме с единодушие решение, с което речта на омразата и престъпленията от омраза се определят като друга област на престъпления, която отговаря на критериите, посочени в член 83, параграф 1 от ДФЕС. Това решение ще разшири списъка на областите на престъпност, изброени в член 83, параграф 1 от ДФЕС, за да включи речта на омразата и престъпленията от омраза като престъпление на ЕС. По този начин ще се осигури правно основание, което ще позволи на Европейския парламент и на Съвета да установят чрез директиви минимални правила относно определянето на престъпленията и санкциите в тази област на престъпността.
Като втора стъпка Комисията може да предложи приемането на директиви, с които се установяват минимални правила относно определенията и санкциите за речта на омразата и престъпленията от омраза, които да бъдат приети от Европейския парламент и Съвета в съответствие с обикновената законодателна процедура
Настоящата инициатива се отнася до първия етап и не засяга действията, които могат да бъдат предприети в бъдеще. да бъдат предприети на втори етап. Тя не изпреварва или предвижда обхвата и съдържанието на вторичното законодателство, което ще бъде предложено впоследствие. По същия начин приемането на директиви като споменати по-горе, засяга основните свободи, защитени от Хартата, и по-специално свободата на изразяване, включително свободата на печата и медиите.
След като решението на Съвета бъде прието, Комисията ще използва правото си на инициатива в съответствие с изискванията за по-добро регулиране. Комисията ще извърши оценка на въздействието, за да прецени различните варианти за определяне на престъпленията и санкциите, както и тяхното въздействие върху основните права, по-специално върху свободата на изразяване и свободата на печата и медиите, които са силна основа на демократичното общество
За да определи точно обхвата и съдържанието на правилата, които могат да бъдат предложени, Комисията ще обърне специално внимание на развитието на речта на омразата и престъпленията от омраза, в светлината на най-новите данни и тенденции. Такава внимателна оценка на общественото развитие и тенденции ще бъде от особено значение при определянето на съставните елементи на бъдещите престъпления. Това ще включва определяне на конкретните форми на речта на омразата и престъпленията от омраза, които ще бъдат криминализирани чрез позоваване на защитените характеристики на лицата и групите, към които са насочени.
При изготвянето на такова вторично законодателство Комисията ще се консултира с държавите-членки и Европейския парламент, включително относно особеностите на националните законодателни рамки свързани с наказателното право и основните права. Комисията също така ще проведе широка консултация с всички заинтересовани страни, като същевременно ще ангажира тясно Европейския парламент
Борбата срещу речта на омразата и престъпленията от омраза като приоритет на ЕС
На равнище ЕС вече е създадена рамка за силен общ отговор на расистките и ксенофобската реч на омразата и престъпленията от омраза чрез Рамковото решение на Съвета 2008/913/ПВР от 28 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия чрез наказателното право ("Рамково решение").
Рамковото решение има за цел да гарантира, че сериозните прояви на расизъм и ксенофобия се наказват с ефективни, пропорционални и възпиращи наказателни санкции в целия ЕС.
То изисква от държавите членки да криминализират речта на омразата, т.е. публичното подбуждане към насилие или омраза, основана на раса, цвят на кожата, религия, произход или национален или етнически произход. То също така изисква от държавите-членки да гарантират, че за престъпления, различни от речта на омразата, такава расистка и ксенофобска мотивация се счита за утежняващо обстоятелство или че такава мотивация може да бъде взета предвид при определянето на наказанията.
Комисията подкрепя усилията на държавите членки за ефективно прилагане на Рамката решение чрез работата на Групата на високо равнище за борба с расизма и ксенофобията и други форми на нетолерантност за разработване на обучение и изграждане на капацитет за за правоприлагане, подобряване на регистрирането на престъпления от омраза и събирането на данни, както и за насърчаване на жертвите да съобщават за престъпления от омраза.
Тази инициатива е част от по-широк набор от действия на ЕС за борба с незаконната реч на омразата и насилствените екстремистки идеологии и тероризъм онлайн, включително Кодекса за поведение на ЕС за противодействие на незаконна реч на омразата онлайн, Регламент за справяне с терористично съдържание онлайн и интернет форума на ЕС
Директивата за аудиовизуалните медийни услуги изисква от държавите-членки да гарантират, че платформите за споделяне на видео предприемат ефективни мерки не само срещу разпространението на съдържание в нарушение на Рамковото решение, но и срещу речта на омразата, основана на някое от основанията, посочени в член 21 от Хартата.
Освен това в предложението на Комисията за цифрова услуги се предвижда цялостна реформа, която да гарантира безопасността на потребителите онлайн, чрез задължения за справяне с незаконното съдържание и системните рискове. Освен това в актуализираната през 2022 г. Европейската стратегия за по-добър интернет за децата ще има за цел да защити децата от онлайн заплахи, включително кибертормоз и реч на омразата
Тази инициатива ще подкрепи плана за действие на ЕС за борба с расизма 2020-2025 и стратегията за борбата с антисемитизма и насърчаването на еврейския живот в ЕС. Инициативата също така ще допълва неотдавнашните инициативи, насочени към насърчаване на равенството и зачитане на многообразието, като например Стратегията за равенство на ЛГБТИК 2020-2025. В тези неотдавнашни инициативи се подчертава необходимостта да се осигури стабилен наказателноправен отговор на равнище ЕС на речта на омразата и престъпленията от омраза към други основания, различни от расизма и ксенофобията, по-специално на основание пол, сексуална ориентация, възраст и увреждане
В Стратегията за равенство между половете 2020-2025 се определят действия за борба с насилието, основано на пола, срещу жени и момичета, включително необходимостта от криминализиране на конкретни форми на насилие, основано на пола, на равнище ЕС. Тази инициатива ще допълни предстоящото предложение за директива за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. Докато речта на омразата и престъпленията от омраза се характеризират с базисна омраза към група лица, включително значителни предразсъдъци по отношение на пола и омраза към жените, предстоящата директива ще криминализира, в рамките на компетентността на ЕС, някои специфични форми на насилие, които не изискват елемент на омраза, и по-специално омраза към дадено лице като част от група лица. Следователно тази инициатива за разширяване на списъка на престъпленията в ЕС създава допълнително правно основание за справяне с тези специфични форми на тежко насилие срещу жени и момичетата, които също могат да бъдат определени като женомразка реч на омразата или престъпление от омраза с обективно разпознаваем мотив за предразсъдъци, свързани с пола.
Въпреки че правото на ЕС не предвижда правна дефиниция на речта на омразата и престъпленията от омраза като такива, Рамковото решение определя наказателноправни дефиниции на най-тежките форми на расизъм и ксенофобия. Речта на омразата, както е дефинирана в Рамковото решение, се отнася до публичното подбуждане към насилие или омраза, насочено срещу група или член на такава група, споделящ защитена характеристика. Престъпление от омраза по смисъла на Рамковото решение е се нарича всяко престъпление (основно престъпление), различно от речта на омразата, извършено с расистки или ксенофобски подбуди (подбуди с предубеждение).
Както при речта на омразата, така и при престъпленията от омраза, предразсъдъчната мотивация е тази, която предизвиква у извършителя действие. Лицата, към които са насочени, се избират въз основа на тяхната реална или предполагаема връзка, привързаност, принадлежност към, подкрепа или членство в общност или група, споделяща защитена характеристика. Това са действия, свързани с "идентичност" или "послание", тъй като предаваните послания - а именно че жертвите, към които са насочени, не принадлежат към това общество - са адресирани не само към жертвата, но и към нейната общност или група. Следователно мотивът на извършителя е от ключово значение за за разграничаване на тези престъпления от други престъпления и за определяне на тяхната по-голяма тежест като се има предвид специфичното въздействие, което тези престъпления оказват върху отделната жертва, върху общностите и обществото като цяло. /БГНЕС