Днес Бо-Джо, както британските таблоиди наричат Борис Джонсън, стана централна фигура и за медиите, и за членовете на Консервативната партия. След референдума, на който мнозинството гласува за излизане на Великобритания от ЕС, за логичен приемник на Камерън се смяташе пламенният радетел за „Брекзит” и бивш кмет на Лондон, известен с нестандартния си политически стил. Той се застъпва за връщане на партията към традиционните ценности и за ниски данъци.
Мей назначи Джонсън за външен министър, но той бързо привлече вниманието към себе си заради широко критикувани позиции, както и заради поредица от дипломатически гафове. Борис Джонсън стана все по-неудобен за правителствената стратегия за Брекзит.
Харизматичен и популярен сред обикновените консерватори, той поддържа обществения си имидж, като пише ежеседмични статии във вестник „Дейли Телеграф“.
Но 56-годишният ексцентрик си спечели също много врагове в партията заради своето поведение. През 2018 г. след 25-годишен брак той се раздели с втората си съпруга, а по-късно заживя с новата си приятелка. Джонсън отслабна и отряза русата си коса.
По професия е журналист и е публикувал няколко книги. Учил е в Итън и Оксфорд. През студентските си години в Оксфорд е членувал в крайно затворения клуб „Бълингдън“ заедно с консерватора Дейвид Камерън. Преди да стане кмет е работил в авторитетните издания "Таймс" и "Дейли Телеграф".
В света на Джонсън рядко става дума за компромис. Не защото вярва, че преговорите трябва да завършат с поражение на едната страна, а защото той не се интересува от подробности.
През 2018 г. той се оттегли като министър на външните работи, за да се противопостави на сделката на Мей за Брекзит. В писмото му за оставката се твърди, че Великобритания е постигнала лоша сделка заради „ненужното си съмнение“. Комбинацията от велики твърдения и погрешни факти е типична за човешките същества.
Джонсън не е, както понякога се казва, британски Доналд Тръмп. Разбира се, той споделя с американския президент една посока на общественото настроение, пристрастяването към вниманието и безсрамната нечестност (за Джонсън е общо правило, че колкото по-пламенно отрича, толкова по-вероятно е да бъде вярно). Но у него няма авторитарни инстинкти, расизъм и настойчивата ожесточеност на Тръмп. Той е социално-либерален по темперамент, достатъчно спокоен за свободолюбивата, отворена страна, в която Великобритания се е превърнала. /БГНЕС
---------------------
Анализът е подготвен от Международния отдел на БГНЕС.