Борис Петров: Влиянието на рисковете върху Бюджет 2022 не трябва да се драматизира

Бюджет 2022 е бюджет на инвестиционния растеж, икономическата трансформация и дигитализацията.

Реализацията на Плана за възстановяване у нас се очаква да осигури кумулативно за периода 2022-2024 по-висок икономически растеж с 7,5%; с 12% по-висока заетост; с 4,8% по-висока средна заплата и с 36% по-високи частни инвестиции.

Цените на енергийните и неенергийни суровини достигнаха или са близо до своя пик през първото тримесечие на 2022 и ако геополитическото напрежение около Украйна не прерасне в пряк конфликт през остатъка на годината напрежението на пазарите на енергийни суровини и веригите за доставка ще отслабне, което ще има благоприятно влияние върху инфлацията и от там върху потребителското търсене у нас и в ЕС.

Влиянието на рисковете върху бюджета за 2022 не бива да се преекспонира и драматизира за краткосрочни политически ползи.

Това заяви в интервю за БГНЕС икономистът и финансов анализатор Борис Петров.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с него.

БГНЕС: Какво представлява Бюджет 2022 – бюджет на растежа, както заявяват управляващите или предизборен, както го определят някои експерти?

Борис Петров: Бих определил този бюджет, като бюджет на инвестиционния растеж, икономическата трансформация и дигитализацията. Няколко са причините за това. На първо място, новият бюджет включва средствата за реализация на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост с микс от финансиране и безвъзмездни средства, предоставени от Европейската комисия.

С реализацията на плана се гарантират не само масирани инвестиции на публичния сектор, но и съпровождащи инвестиции от съучастието на частния сектор. По този начин, в рамките на следващите три години България се присъединява към държавите, които модернизират производствените си мощности в съответствие с прехода към нисковъглеродна икономика, пренастройват своята енергийна и разпределителна система към изискванията за осигуряване на системи за съхранение на енергията от възобновяеми източници. Електронната идентификация, дигитализацията в държавната администрация, дистанционното предоставяне на административни услуги, стандартизирането и обединяването на електронните регистри и киберсигурността са вторият по важност приоритет, заложен в плана за възстановяване.

Реализацията на Плана за възстановяване у нас се очаква да осигури кумулативно за периода 2022-2024 по-висок икономически растеж с 7,5%; с 12% по-висока заетост; с 4,8% по-висока средна заплата и с 36% по-високи частни инвестиции. Като цяло реализацията на плана ще допринесе за бързо и трайно преодоляване на негативните икономическите последици от Ковид-кризата и ще ускори трансформацията в ниско-въглеродна икономика.

БГНЕС: С какво този Бюджет е различен от другите?

Борис Петров: Този бюджет е по-различен и с това, че директно адресира последиците от Ковид-кризата и енергийната криза със специално заделени и предвидени за това целеви бюджетни средства. С този бюджет започна решаването на проблемите в пенсионната система и бяха осигурени средства за перманентно покачване на пенсиите на социално най-уязвимите слоеве без да се използват унизителните „предизборни“ добавки. С него се елиминира установената дългогодишна порочна практика на изкуствено подценяване на бюджетните приходи, за да се гарантира огромен бюджетен излишък, който да се преразпредели по непрозрачен и неефективен начин чрез решения на Министерския съвет, взети обикновено в последните дни на календарната година или месеци преди изборите. Да припомня, че именно по този начин бяха насочени бюджетни средства в размер на няколко процента от БВП към редица държавни дружества, които са обект на повишено медийно внимание през последната година.

Очаквам растежа на БВП да се движи от двуцифрения ръст на инвестициите през 2022 и 2023 във връзка с положителните ефекти от реализирането на Плана за възстановяване и устойчивост. Ще се запази възходящия тренд при крайното потребление на домакинствата във връзка с покачването на заетостта и доходите от пенсии, други социални плащания, включително повишаване на заплащането в публичния сектор. Смекчаването на ефекта от цените на енергията с въведените бюджетни механизми за компенсиране на нарасналите разходи на домакинствата и бизнеса допълнително ще подкрепят потребителското доверие.

БГНЕС: Милиарди заеми, висока инфлация към тях трябва да добавим енергийна криза. Влошава ли се фискалната позиция на страната?

Борис Петров: Не бих казал, че фискалната позиция на страната се влошава с оглед все още продължаващата Ковид-криза и предизвикателствата, поставени от енергийната криза и ниската енергийна ефективност на българската икономика. Общо планираните разходни мерки в бюджета за 2022 по Ковид-кризата възлизат нето на 2,7 млрд. лв. или 1,6% от БВП. Общото салдото по КФП на касова основа е отрицателно с 5,9 млрд. лв. или 4,1% от БВП, но при приспадане на ефекта от Ковид-мерките в съответствие с Решенията на Съвета на финансовите министри (ЕКОФИН) салдото по КФП за 2022 е минус 2,5% от БВП.

Защитаващите многомилиардните заеми имат грешна теза. Динамиката на държавния дълг се определя от сумата на бюджетния дефицит на касова основа и падежиращия в рамките на фискалната година държавен дълг, както и от необходимостта от формиране на ликвиден буфер за целите например на повишаване на фискалния резерв. Подчертавам, че размерът на падежиращият дълг е резултат от емисионната дългова политика и решения, вземани от предходните правителства.

Падежиращият дълг по ДЦК на вътрешния пазар през 2022 възлиза на 300 млн. лв., а 2,5 млрд. лв. са необходими за финансиране на падежа на 7-годишната еврооблигация, емитирана през 2015 г. За финансиране на планирания бюджетен дефицит по КФП са необходими нови 5,9 млрд. лв. дълг. В стратегията за управление на дълга са предвидени 7,3 млрд. лв. поемане на нов дълг, като разликата между 7,3 млрд. и дефицита от 5,9 млрд. ще формира буфер за обезпечаване на краткосрочните флуктуации на фискалния резерв и евентуално за частично подсигуряване на плащания по падежиращата емисия еврооблигации през март 2023 г., която е с номинал 2,3 млрд. лв. Разумно е дълговата стратегия да отчете и предстоящото през 2022 увеличение на пазарните лихвените проценти по ДЦК и да се възползва от пазарната конюнктура, за да осигури възможно по-рано пласиране на обемите необходими за финансиране на бюджетния дефицит. Както виждате от съпоставката на числата темата с многомилиардните държавни дългове за 2022 е меко казано силно преувеличена по явно политически причини.

БГНЕС: Какво ще се случи, ако прогнозите за икономическия растеж, които е заложило правителството, не се сбъднат?

Борис Петров: Рисковете за приходната част на бюджета са основно свързани със забавяне на икономическата активност по линията на потребителското търсене или по линията на предлагането във връзка със забавени доставки на стоки за междинно потребление и по-високи цени на енергийните и неенергийни суровини. Друг риск е забавяне изпълнението на плана за възстановяване и устойчивост.

На мнение съм, че цените на енергийните и неенергийни суровини достигнаха или са близо до своя пик през първото тримесечие на 2022 и ако геополитическото напрежение около Украйна не прерасне в пряк конфликт през остатъка на годината напрежението на пазарите на енергийни суровини и веригите за доставка ще отслабне, което ще има благоприятно въздействие върху предлагането и инфлацията и оттам на потребителското и инвестиционно търсене у нас и в ЕС.

Очаквам натиска от пандемията също да отслабне, като от месец април натам ефектите на четвъртата пандемична вълна ще отшумят до степен да не оказват съществено влияние на бизнес-цикъла. През летния сезон ще продължи процеса на възстановяване на търговията, ще сме свидетели на солиден ръст на туристическите и транспортните услуги, подкрепени от нормализиране на потоците на свободно движение на хора резултат и от успешно наложените ваксинационни сертификати в ЕС.

В обобщение, влиянието на рисковете върху бюджета за 2022 не бива да се преекспонира и драматизира за краткосрочни политически ползи. Да икономиките и пазарите функционират през последните две години в среда на повишена несигурност, но отшумяването на пандемията и натрупаният опит в успешно управление, съпроводено от смекчаването на ефектите с инструментите на фискалната политика дават солидна база за повече оптимизъм във всички държави-членки на ЕС и у нас.

БГНЕС: Какво трябва да включва актуализацията на Бюджета?

Борис Петров: Актуализацията на бюджета е нормален процес и тя се предприема при редица обстоятелства. Например, когато се налага промяна на фискалната политика в отговор на определени тенденции или когато е налице съществено отклонение на реализирания макроикономически сценарий спрямо прогнозирания. Налага се и когато определени допускания, вградени в бюджетната прогноза не се реализират или когато законодателни промени, свързани с бюджетни приходи и разходи не са приети своевременно от законодателния орган. Досегашната практика използваше доста често механизма на актуализациите на бюджета. Да припомня, че през 2020 г. правителството 4 (четири) пъти актуализира бюджета, като последната актуализация на бюджет 2020 беше гласувана през м. декември 2020 с приемането на бюджета за 2021. През 2021 се извърши една актуализация на бюджета, внесена от служебното правителство през м. септември. Както виждате от приведените факти планирана за първото полугодие актуализация на бюджет 2022 няма да е прецедент. Нещо повече тя ще спомогне за по-доброто изпълнение на бюджета и по-адекватна фискална политика с оглед динамичната макроикономическа среда. /БГНЕС