Божидар Колов: България има тежки проблеми, за които трябват политически решения

На фона на продължаващите масови протести наблюдаваме очертаването на три основни управленски разказа, които устойчиво доминират публичното пространство.

Първият разказ е на самото правителство и той е свързан най-вече с управлението на кризи, потушаването на скандали, усвояването на евросредства и мениджмънта на обществени поръчки. За партньорите в коалицията ГЕРБ – Обединени патриоти в управлението на страната проблеми няма, в това число и по отношение на начина, по който се ръководи съдебната система. Предизвикателствата за правителството на Бойко Борисов са винаги външни на властта – глобална пандемия, турбуленции в световната икономика, критика от страна на президента, протести „подкрепяни от олигарси“. Накратко, управляващите казват, че оставени на мира те биха могли прекрасно да се справят със задачите, които са си поставили. В този разказ, обаче, липсва дългосрочна стратегия за развитието на страната отвъд сакралното влизане на България в еврозоната и Шенгенското пространство. Вторият разказ е този на прокуратурата. Изказванията на нейния „висш административен ръководител“ Иван Гешев излизат извън традиционните теми на държавното обвинение и се доближават до реториката на партийното говорене. Разказът, който главният прокурор налага в публичните си изяви силно напомня за посланията на ГЕРБ и Атака от периода преди първия мандат на Борисов. Основният проблем на страната според Гешев е „криминалният преход“, сенчестите приватизационни сделки, управлението на Иван Костов, „политиците“ по принцип, а напоследък и т.нар. битова престъпност и телефонните измамници, които главният прокурор интерпретира през някаква етническа призма, което е меко казано проблематично. Бедата на България в този разказ е, че досега не се е намерил някой с куража и енергията на Иван Гешев, за да се противопостави решително на несправедливостта. Какви решения обаче предлага прокуратурата? На този етап основно виждаме медийно правосъдие, бомбастични арести, силно телевизионно присъствие и сериозна активност в социалните мрежи. Оставяйки настрана съмнителното от правна гледна точка изнасяне на „доказателства“, както от прокуратурата наричат публикуването на чатове и записи от разговори, работата на държавното обвинение към този момент не изглежда особено ефективна. Иван Гешев предлага на публиката разправа с „лошите“, но за съжаление не може да се похвали с някакви конкретни резултати от досегашната си работа като прокурор, видно да речем от дейността му по делото КТБ. Третият разказ е на доминиращите гласове от протестите. Техните ключови говорители артикулират два основни проблема – липсата на морал и отсъствието на компетенция в управлението. Правителството и ръководството на прокуратурата са обвинени в упражняване на власт с користни цели и в некомпетентност. Но как отговарят от „Да, България“, един от основните мотори на протестите, на вечния въпрос „Какво да се прави?“. Накратко, те предлагат „власт на технократите и дигитализация на цялата страна“. Посланието е прямо: ние сме морални, имаме експертиза и сме в състояние да управляваме добре чрез технологични решения и промени по институционалната архитектура. Струва ми се важно да се отбележи и какво не се чува в публичното пространство или какво остава на по-заден план. В България има чудовищно неравенство. Около една трета от хората живеят под прага на бедността или в риск от бедност и социално изключване. Съотношението в доходите на най-богатите и най-бедните 20% от населението е над 8 пъти (най-високият показател в ЕС). Цели групи от хора се намират в задълбочаваща се сегрегация и маргинализация и нямат равен достъп до образование, здравеопазване и правосъдие. Това са тежки, структурни социални и икономически проблеми, за които трябват политически решения, а не мениджърски или PR стратегии. Това са всъщност най-сериозните проблеми в България и те са свързани именно с политика, с това кой и как има достъп до вземането на решения и в полза на кого. Ако тези структурни проблеми не бъдат адресирани политически, който и да ръководи правителството или прокуратурата няма да съумее да се противопостави на „олигархичния модел“ в България. Едно от нещата, които правят възможно съществуването на управленски структури с монополни позиции и гравитиращи около тях „обръчи от фирми“, е позицията на българските турци и ромите в обществото. Ако те бяха адекватно включени в икономическия и социалния живот на страната, съществуването на партийни монополи би изгубило основания. Феодалната зависимост на стотици хиляди български граждани е хранителната среда на олигархията, а не формулата на съставяне на Висшия съдебен съвет, липсата на театрална решителност на прокуратурата или „гнилите ябълки“ в държавните институции, които биват бързо уволнявани при всеки нов скандал. В събота се навършиха 183 години от рождението на Васил Левски и много от разказвачите се втурнаха да се кичат с образа му. Никой обаче не спомена една от основните му цели: „народно управление“ и „съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности“. /БГНЕС ------------------------------------ Божидар Колов е политолог. Понастоящем работи в гражданския сектор в Загреб, Хърватия.