Божидар Колов: Защо България е толкова податлива на външни кризи и толкова неспособна да се справя с вътрешни изпитания

На фона на тежкото наследство от управлението на ГЕРБ, продължаващата глобална пандемия, растящата в цяла Европа инфлация и развихрилата се в съседство война, първите сто дни на новото правителство трудно биха изглеждали впечатляващо. Вместо решителни стъпки в посока на обещаната промяна, на Кирил Петков и кабинета му се наложи да правят трудни компромиси за овладяването на поредица от кризи и запазване на стабилността на крехкото мнозинство.

Макар и от различен характер и мащаб, тази ситуация удивително напомня на първите месеци от управлението на Бойко Борисов, когато обещанията за ускорено развитие бързо отстъпиха място на оправдания свързани със световната рецесия и наследените от Тройната коалиция проблеми. В продължение на повече от десет години правителствата на Борисов прескачаха от криза в криза и от скандал в скандал. Сегашната управляваща коалиция е на път да се окаже достоен наследник на този подход в политиката, отказвайки да представи убедителна стратегия за бъдещето и свеждайки управлението до „менажиране“ на кризи и търсене на отговорност от предишни властници.

Но дори и тази минималистична програма се оказва предизвикателство за „А отбора“ на България. По отношение на овладяването на пандемията – първата непосредствена задача, която си постави правителството на Кирил Петков – приоритет се оказа възможно най-бързата отмяна на зеления сертификат, а не обещаната масова ваксинационна кампания. В резултат хиляди починаха от предотвратима смърт.

По отношение на растящите битови разходи правителството наложи временен мораториум върху цените на тока, парното и водата – мораториум, който съвсем скоро ще бъде отменен без да знаем как точно ще бъдат подпомогнати потребителите, когато сметките скочат. Около една трета от населението на България са енергийно бедни и този дял ще се увеличава.

Ентусиазмът предизвикан от задържането на бившия премиер и ключови негови приближени също се оказа ефимерен. Липсата на конкретни обвинения и противоречивата информация предоставена от МВР се разтвориха в поредната разпра между прокуратура и полиция. На ГЕРБ се остави да се разказват като репресирани, а на нас – да се надяваме само на Лаура Кьовеши.

Отвъд злободневните теми, обаче, остава въпросът защо България е толкова податлива на външни кризи и толкова неспособна да се справя с вътрешни изпитания. Фокусирайки се върху пандемията, инфлацията и корупцията като отделно взети (почти технически) задачи, правителството не успя да адресира структурните проблеми на обществото, които правят тези трудности толкова непреодолими.

Как да бъдат убедени хората, че трябва да се ваксинират и да имат доверие в медицината, когато в продължение десетилетия здравната система ги третира като източник на средства по клинични пътеки, а не като пациенти? Как в това тежко разделено и атомизирано общество хората да проявяват солидарност и грижа един към друг, когато държавата се грижи най-напред за потреблението и после (евентуално) за здравето? Как рязкото покачване на цените да не се отрази катастрофално на стотици хиляди домакинства, когато една трета от българите изпитват материални лишения и не могат адекватно да отопляват жилищата си. Как корупцията „по високите етажи на властта“ да бъде преодоляна, когато цялата данъчна система е устроена в полза на корумпиращите? Каква ще е тази реформирана съдебна система, която ще устои на постоянно увеличаващите се възможности за корупционен натиск?

Без визия за преодоляване на фрагментацията и неравенствата в обществото и без стратегия за равен достъп до качествени публични услуги, новото правителство ще е обречено на съдбата на старото – да се легитимира през конфронтация с „противниците“ и да се оправдава с „международното положение“. До следващата „промяна“. /БГНЕС

——————————-—

Божидар Колов е политолог и сътрудник към университета на Осло, Норвегия. Коментарът е написан за БГНЕС.