„В годините назад, българският киноплакат има забележителни успехи. Той е една концентрирана форма на художествена лаконичност, естетическа плътност и същевременно мощна комуникативна функция. Има знаменити образци на световното плакатно изкуство като едни от най-добрите са поляците. Нашата плакатна графична школа никак не е за подценяване. Най-добрите ни майстори са покойният вече Божидар Икономов и неговият съименник Божидар Йонов, които са виртуози на плаката, и умеят в концентрацията на „измъкнатия детайл” да дадат дълбочината в
иначе двуизмерното изкуство на плаката”, разкрива още той.
„От по-новите продукции си спомням плаката на филма „Ага”, който представляваше голям бял лист и в средата му имаше една огромна черна точка. Нищо повече. Плакатът не е разпознаваем. Нормално е да бъдат двама ескимоси и нещо такова около привлекателния пейзаж на Севера.
Тази огромна черна точка е неясна и нечетлива в първия момент, но след гледането на филма става ясно, че това е онази пропаст, която унищожава разумната цивилизация. Плакатът на „Крадеца на праскови” също е гениален. Понякога хрумването може да е в един детайл, но ако е достатъчно ярък – това е. Така е и в модния дизайн. Един малък елемент е достатъчно за да експонира цялата дизайнерска работа по грим, прически и реквизити. Хубавият плакат е като бижуто на филма”, коментира Манов.
Попитан какви филми привличат вниманието на зрителите, той отговори, че това са неангажиращите ленти.
„Това го показва боксофисът и рейтингът на успешните комерсиални продукции. Това не е само заради изместване и деформация на зрителската аудитория, то е и заради условията на филмово разпространение. Мол културата с многозалните мултиплекси предлагат такъв тип развлечение в контекста на бързото хранене, пуканки, сладоледи, ресторанти, и киното става част от тази бързооборотна употреба. Това води до промяна в интереса на публиката. А от друга страна комерсиалните ленти имат все по-ниско качество, съответстващо на бързата храна, хот дога и пр.”, казва тъжната тенденция Манов.
Той е убеден, че въпреки това ще остане и качественото кино, което и в момента се подкрепя от 1% от мислещите хора у нас. Според него няма как в рамките на един човешки живот да се преживеят корабокрушенията и ренесансът във всяко отношение.
Божидар Манов е български кинокритик и продуцент, а от година и почетен гражданин на София. /БГНЕС