През 2019 г. кметските избори бяха простен вот срещу порочния модел на ГЕРБ в лицето на д-р Атанас Камбитов. Активността на балотажа тогава бе 57 на сто. Тогава гласувахме срещу Камбитов, за да дойде Томов. Две години по-късно се гласуваше за Илко Стоянов, за да махнат Томов.
А какво ще правят останалите пет шести, които не са гласували? Ами много просто, ще плюят срещу новия кмет. Така както предните загубили плюха Томов. На нас българите най ни прилича да плюем, а не да градим, да дърпаме отново в казана на Ада опитващият се да се надигне, да напусне блатото на единствено крякащите жаби.
Тези избори показаха, че не почти изцяло машинното гласуване е проблемът, а липсата на достойни кандидатури. Като че ли липсата им отказа гласоподавателите от правото им на вот.
Друг фактор бе летният отпускарски сезон. И чак на трето място идват страшните и непознати машини, които някои мислят едва ли не за детектори на лъжата.
Така след еуфорията отпреди две години да се гласува за който и да е, но да не е досегашният, постепенно угасна. Поне в Благоевград вече не търсят месията. Този, който да ни извади от 30-годишното блато на партизанщината в политиката. Вече ни е все едно кой ще е. А това е много тъжно. И още нещо: снощи край новия кмет „лъснаха“ познати от преди физиономии, само че пребоядисали се набързо.
В заключение ще припомня само, че на гроба на Яне Сандански над село Рожен, както и на плочата в родното му село Влахи, има един девиз: „Робът се бори за свобода, свободният – за съвършенство”. Сто години по-късно се задоволяваме само със свободата, явно тя ни е достатъчна, след 45-годишната соцдиктатура. /БГНЕС
Божидар Стоилов е дългогодишен кореспондент на БГНЕС за Благоевград и областта.