България често е смятана за слабо звено в НАТО заради руските шпионски мрежи, които действат в страната и извън нея.
От началото на войната в Украйна бяха арестувани редица руски шпиони в няколко държави, но шпионски скандал в България разкри истинските мащаби на дейността им в балканската страна.
През 2021 г. българската прокуратура обяви, че шестима души, включително петима служители в министерството на отбраната и армията на страната, са били арестувани по обвинения в шпионаж в полза на руските разузнавателни служби.
Това стана, след като през 2019 г. Николай Малинов, бивш член на българския парламент, който оглавяваше т.нар. национално движение "Русофили", беше арестуван по обвинения в шпионаж и пране на пари за руски организации.
Миналата година двама дипломати от руското посолство в София и бившият български генерал Валентин Цанков бяха обвинени в шпионаж в полза на Русия от 2016 г. насам. През юни 2022 г. 70 руски дипломатически служители бяха експулсирани от страната поради съмнения за шпионаж.
Лидерът на партията "Продължаваме промяната" и бивш министър-председател на България Кирил Петков призова за реформи, които да изкоренят подкрепяните от Москва агенти в разузнавателните служби на страната.
"Когато се захванахме с борбата с корупцията, никога не сме знаели, че ще се борим директно с Москва, но се оказва, че двете неща са едно и също", каза той пред "Политико".
Войната в Украйна постави сложни дилеми пред България - страна, която има исторически силни връзки с Русия. Политиците трябваше да решат дали да се присъединят към останалата част от ЕС в налагането на санкции на Москва и дали да изпратят помощ на Киев.
По данни на базирания във Вашингтон мозъчен тръст по международни въпроси "Карнеги" (Carnegie Endowment for International Peace), Москва от десетилетия е в състояние да влияе на решенията в българската столица София поради проруските обществени настроения, датиращи от XIX в., и голямата зависимост на България от руския петрол, газ и ядрена енергия, но се наблюдават признаци, че влиянието на Русия намалява.
Миналия месец новото проевропейско правителство на България, назначено през юни, обяви първата си доставка на тежко военно оборудване за Украйна от началото на конфликта.
Тя последва месеци на откази за доставка на оръжие от страна на предишните временни правителства, назначени от прокремълския президент Румен Радев, който наскоро заяви, че Украйна е виновна за войната.
Докладите сочат, че България тайно е подпомагала Украйна с гориво и боеприпаси непряко чрез трети страни.
Според разследване на информационния уебсайт на "Евроактив", въпреки че страната е предприела стъпки за въоръжаване на Украйна, тя не е успяла да наложи санкции срещу руски граждани и компании, включени в списъка със санкции на ЕС.
Междувременно българската прокуратура обяви, че правителството ще бъде разследвано за начина, по който е приложило санкциите на ЕС срещу Русия.
"Не е изненадващо, че България изглежда не прилага санкциите на ЕС срещу физически лица и компании от Руската федерация", заяви пред "Евроактив" Руслан Стефанов от българския мозъчен тръст Център за изследване на демокрацията.
"Очевидно е, че българските власти не смеят, не искат и нямат процедурите и капацитета да прилагат санкциите." /БГНЕС
----------------------------------------------
Таз Али, автор за INEWS.uk
