БСП и ГЕРБ разговаряха по бюджетните параметри
ГЕРБ смятате, че е добре да се продължи Закона за бюджета от 2022 г. и за 2023 г. Ние сме против, защото за нас това означава замразени социални плащания и замразена минимална работна заплата. Ние бихме искали да внесем бюджет с нови социални предложения.
Това каза лидерът на БСП Корнелия Нинова на среща между БСП и ГЕРБ по въпроса за Бюджета, предаде репортер на БГНЕС. От страна на БСП присъстван Корнелия Нинова, Георги Свиленски, Румен Гечев, и др., а от страна на ГЕРБ - Десислава Атанасова, Костадин Ангелов, Делян Добрев и Кирил Ананиев.
Тези предложения ще са съобразени с макроикономическата обстановка и стабилността на страната. Както и г-н Борисов каза, "ще приемем и социалния пакет на БСП". Нека говорим отговорно какво е възможно и какво не.
Смятаме, че беше добре служебният кабинет да внесе нов бюджет, но щом не го прави, сме готови да обсъдим заедно второ четене на този закон за удължаване на бюджета нови точки, например в социалната сфера. Вчера с г-жа Сачева бяхме на социална комисия, и вече се приемат социални закони - например, за социално подпомагане, в който социалните помощи се увеличават. За 2023 г- са необходими нови 87 милиона допълнително за такива плащания. Тези пари не са предвидени в стария бюджет, въпреки че плащанията влизат от юли. Не дай Боже ако има нови избори, оставяме държавата в доста несигурно положение, допълни Нинова. Имаме различия с вас по макрорамката, по отношение на дълг, инфлация, и разпределение на БВП на глава от населението. Както и да приключат преговорите за правителството, бюджетът трябва да е подобрен от този на служебния кабинет, допълни лидерът на БСП.
Десислава Атанасова от ГЕРБ обясни, че партия също мисли, че трябва да има конструктивен диалог.
„Отзовахме се на първата от вас покана, сега отново се отзоваваме, защото трябват решения за българското население, както и е нужно да вземаме тези решения в колкото се може по-голям консенсус. Знам последствията от срещата ви с ПП вчера и факта, че и двете партии искате нов бюджет. По време на управлението на кабинета „Петков” обаче БСП поиска удължаване на бюджета”, припомни Атанасова и продължи: „От нито една политическа партия няма заявка кой от мандатоносителите ще подкрепи. Затова сега считаме, лишени от популизма, да можем да постигнем успех по общи политики”, заяви още Атанасова.
„Миналата година внесохме законопроект за удължаване на бюджета, но тогава нямаше още последствия от войната в Украйна, както и резултатите от цените на електроенергията”, отговори Нинова относно поискания удължен бюджет по времето на кабинета „Петков”.
Румен Гечев от БСП представи визията на партията за Бюджет 2023 г. „Трябва да има минимални бюджетен дефицит и държавен дълг, нужно е да се стремим и към растеж на бюджета. Държавните разходи спряло процент от БВП също трябва да бъдат внимателно прогнозирани”, обясни още Гечев.
Георги Гьоков също от БСП, пък представи публичните разходи за социална закрила. „България отделя едва 13,1% от БВП-то си за социална закрила, като средната стойност за ЕС е 21,9%. Трябва да вземем мерки, за да не изключваме социалните политики като част от нашите приоритети.
Деница Сачева от ГЕРБ обясни, че двете партии имат различни гледни точки за пенсионната реформа, както и, че трябва да има дефиниция за енергийно беден през 2024 г.
„При предходното преизчисление трябва да се направи анализ дали се е намалило социалното неравенство между различните групи пенсионери. Ако не се е намалило това неравенство, то тогава няма нужда от преизчисление на пенсиите”, коментира още Сачева.
Делян Добрев също от ГЕРБ каза, че идеите за енергетиката са споделени, тъй като ГЕРБ също подкрепя компенсациите за бизнеса и домакинствата в следствие на цените на енергията.
„Ние се притесняваме за това, че според БСП икономиката ще расте с 2,2% ръст следващата година, като БНБ дава растеж от под 1%. Вие от години сте привърженици, че трябва да се увеличи държавният дълг като процент от БВП, но трябва средствата да се изразходват за инвестиции, а не за текущи разходи. Според нас трябва той да бъде до 40% от БВП”, каза Добрев. /БГНЕС