България свежда глава пред подвига на Апостола на свободата

В центъра на София, пред паметника на Васил Левски, се провежда церемония-поклонение, с която отбелязваме 146 години от гибелта на Апостола на свободата, предаде репортер на БГНЕС.

Стотици са столичаните и гости на града, които са се събрали на церемонията пред паметника. Гвардейските части са строени. Официалните гости са председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, президентът Румен Радев, Негово Светейшество патриарх Неофит, кметът на София Йорданка Фандъкова, лидери на политически партии, министри, депутати.

Стиховете на Ботев за Дякона огласиха пространството, последва и изпълнени на "Все за тебе мисля, мамо". Прочетени бяха и редовете от "Епопея на забравените" на Иван Вазов за заветите на Апостола.

Множество граждани - млади, стари и деца, минават през металдетектори, за да поднесат цвете пред паметника на Васил Левски. В словото си президентът Румен Радев отбеляза, че Левски надживява всички превратности на новата ни история. Преди 146 години тук, на това място, бе обесен Васил Левски, от тогава близо век и половина на тази дата се явяваме на символичен рапорт пред паметника на Апостола, за да му кажем какво става с неговата и нашата България, заяви Радев в началото на словото си.

От Дякона не ни останаха много записани думи. Но и те са достатъчни, за да разберем какво мисли той за нашето време. В републиката, пише Апостолът, „всекиму ще се държи сметка за делата“. Така ли е днес? „Работим изцяло български и не искаме да се водим по никого извън Българско“, заявява Левски. Но така ли е днес? В бляновете си великият карловец вижда как хората ще избират свободно своите управници и в тази нова България „всичко ще зависи от вишегласието“. Днес и това право е обект на посегателства, посочи президентът и продължи: Неслучайно пред османските власти Левски изрича едни горчиви думи: „Нашите българи желаят свободата, но я приемат, ако им се поднесе в къщите на тепсия“.

Левски надживя всички превратности на новата ни история, заяви държавният глава. Неговите портрети висят в много кабинети като икони в запусната черква. Но вярата в родината и волята за истина и право са по-силни от всяко униние. С тях един дякон събуди цял народ и го поведе към свободата. Научи ни, че не само времето нас обръща, но и ние него обръщаме. Показа ни, че дори робът може да е свободен, както може и свободният да погуби свободата си, защото това е въпрос на избор. Въпрос на борба, заяви Радев.

В тази борба Левски загуби себе си, но спечели за цял народ. Днес най-добрата почит към Апостола не са венците, а съзнанието, че не думи трябват, а дела. Че съдбата ни не е в ръцете на неколцина, а в нашите дружни усилия.

Поклон пред делото на Васил Левски. Да живее България!, заключи Румен Радев. /БГНЕС

Обесването на Васил Левски О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш? Гарване, и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно грачеш? Ох, зная, зная, ти плачеш, майко, затуй, че ти си черна робиня, затуй, че твоят свещен глас, майко, е глас без помощ, глас във пустиня. Плачи! Там близо край град София стърчи, аз видях, черно бесило, и твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила. Гарванът грачи грозно, зловещо, псета и вълци вият в полята, старци се молят богу горещо, жените плачат, пищят децата. Зимата пее свойта зла песен, вихрове гонят тръни в полето, и студ, и мраз, и плач без надежда навяват на теб скръб на сърцето.