Цар Фердинанд – меценат на българското изкуство (видео)

Управлението на цар Фердинанд, което обхваща повече от три десетилетия от 1887 до 1918 г., е цяла епоха в историята на Третата българска държава. Той има огромна заслуга, която много често се забравя заради неуспешните войни в края на царстването му, за превръщането на България в модерна европейска държава.

Наред с икономическите успехи, цар Фердинанд отделя огромно внимание на развитието на науката и културата в своята родина България. Царят активно подкрепя развитието на изкуството в първите две десетилетия след възкачването си на българския трон. Те съвпадат с един от най-интересните периоди в европейската история – епохата на границата на две столетия.

Приносът на монарха към развитието на българското изкуство е значително и то се изразява в подкрепа на основаното през 1896 българско рисувателно училище, даването на стипендии на студенти, за да се учат в европейски художествени академии, както и в предоставяне на работа за първите български дворцови художници, които са били канени или сами са проявявали интерес към царя.

Изложбата „Дворецът за изкуството“ показва Фердинанд извън ролята му на държавник, а като личност подкрепяща изкуството. С нея монархът се завръща макар и символично отново в Двореца, който е построил в центъра на нашата столица.

„Две са основните оси в нашата експозиция. Едната е свързана с царската фамилия и представата за цар Фердинанд като първи колекционер и меценат. Втора е връзката между държавата в лицето на двореца и респективно цар Фердинанд с българското изкуство през първите две десетилетия – края на 19 в. и началото на 20 в.“, заяви пред БГНЕС кураторът на изложбата Анелия Николаева.

„Тя се ограничава до 1918 г., когато той абдикира. Това са много интензивни години за българското изкуство, през които успява, за много кратко време, да догони европейски тенденции и линии на развитие“, добави още тя.

Експозицията се разполага в 7 зали, която ни показва членовете на царската фамилия, личната колекция на цар Фердинанд. „В една от залите виждаме портретите на членове на царската фамилия, които са произведения на първите български дворцови художници. Дворецът в този смисъл е и място за намиране на работа в онези години. Показали сме картини на големия български портретист Никола Михайлов, Георги Евстатиев, както и произведения на българския ни художник Иван Димитров“, посочва Николаева.

Наред с тях в залите виждаме и картините на Антон Митов, Иван Ангелов, Ярослав Вешин, и по-младите от тях –Никола Петров, Атанас Михов, Александър Божинов, на една от първите професионални художнички в страната Елена Карамихайлова.

Посетителите могат да видят и личната колекция на Фердинанд. Сред нея са картини на първия дворцов художник, който увековечава величието на монарха Антоан Барбие, Филип Ласло, Тадеуш Айдукевич, Антони Пиотровски, Иван Мърквичка и мн. др.

Друг от акцентите в експозицията е закупеният през тази година от държавата „Портрет на княз Александър I Батенберг“, рисуван през 1881 в София от немския художник Конрад Вилхелм Дилиц – известен по онова време майстор на портрети на европейските владетели.

Експозицията с оригинали на картините може да бъде видяна до края на годината. /БГНЕС