Царица Елеонора – жената, която се превърна в пример
Принцеса Елеонора Ройс цу Кьостриц (1860-1917) пристига в България през 1908 г. на 47 години, без да познава страната. Тя произлиза от стар владетелски род, от миниатюрното княжество Ройс в югоизточната част на Германия, с площ само 800 квадратни километра и население около 150 хиляди жители. Бракът ѝ с Фердинанд І Сакскобургготски изглежда случаен. Той нито е по любов, нито е по сметка. За монарха е необходимо да има съпруга, жена, която да даде топлота и семеен уют за четирите му деца сирачета. Елеонора е германка, от благороден произход, а има и тесни роднински връзки с руския императорски двор – дадености, които задоволяват капризния български монарх. От своя страна тя получава шанса да бъде съпруга на амбициозен владетел и да стане царица на държава, която в момента се намира във възход.
Затворена, дори изглеждаща неприветлива принцесата се оказва находка за българското общество. Тя няма финеса на покойната първа княжеска съпруга Мария Луиза, но има твърд и целенасочен характер. Четирите деца, най-голямото, престолонаследника Борис – на 14, най-малкото – княгиня Надежда – на 9, откриват в нея опора и грижовност, и скоро между тях се установяват отношения на доверие, уважение и привързаност. Нещо повече, тя компенсира и онази липса на топлота, която децата не получават от своя своенравен баща.
Царицата не внася блясък в двореца и в царството, но донася нещо друго и дава изключителен пример за съпричастност и милосърдие. Тя отлично се вписва в съществуващите традиции на благотворителност и открива в тази сфера възможност да участва в българския обществен живот.
Елеонора притежава твърд характер, тя е организирана, целенасочена и разсъдлива. Много бързо се ориентира в средите на столичното висше общество, рационално преценява възможности и лични качества. Съвсем скоро след появата ѝ в София, през май 1908 г. тя се възползва от една благотворителна инициатива, инспирирана от представители на интелигенцията и на столичния елит. Много точно преценява необходимостта от подкрепа на слепите и глухите. Появата й на организирано в Градската градина благотворително събитие му придава необходимата престижност. С това тя демонстрира на обществеността готовност да участва в нейните начинания и да й окаже височайшата си подкрепа.
Първите ѝ срещи със столични интелектуалци и общественици й позволяват бързо да си създаде представа за начините, по които може да се помага на болни, бедстващи и социално слаби. Пословично е сътрудничеството ѝ с д-р Стефан Ватев, един от най-заслужилите дейци в полето на благотворителността.
За много кратко време царицата се ориентира в българската ситуация. За времето до смъртта си, само десет години тя проявява изумителна инициативност. Същевременно, с убеждаване, с престижа на личното си участие привлича за своите начинания множество участници. Дава подкрепа на редица единични благотворителни акции и регионални инициативи.
Нейните заслуги са многобройни и свързани с множество дейности. Най-важните от тях заслужават особено внимание. На първо място това е изключителната й помощ за дейностите за о облекчаване положението на слепи и глухи: със съвети, организаторски усилия , финансово подпомагане. Благодарение на нейните настойчивост и умение да привлича привърженици обществената подкрепа за тази категория изолирани от обществото хора се превръща в устойчива традиция.
Второто поле, където царицата проявява своя организаторски талант, е свързано с нейното преживяване от годините на руско-японската война 1904-1905. Тогава тя участва като самарянка, в ролята на помощен медицински персонал при ранените войници от руската армия. Този си опит тя превръща в организирана кампания за подготовката на такъв помощен медицински персонал и в България. Курсовете за самарянки създават кадър, който се оказва изключително полезен през войните , които България води през второто десетилетие на ХХ век. Едновременно с това се извършва процес на социализирана на стотици жени, важен момент от модернизацията на българското общество. Не бива да се пренебрегва и повдигането на здравната култура.
Царицата проявява особени грижи за сираци и бедни. Тя използва своето положение в обществото за да съдейства пред административни власти, да улеснява дарения, благотворителни инициативи, да привлича средства и придвижва напред проекти. Със своя международен опит и верен усет например, тя определя Варна като място, подходящо за санаториум за гръдоболни, е високо оценена от съвременниците.
С времето Елеонора се вписва все по-дълбоко в българската проблематика. Така тя успява да спаси от разрушаване любимата си църква, тази в Бояна, факт често, но мимоходом споменаван.
Чужденката се оказва дълбоко свързана с проблемите на страната. Достатъчно е само да се посочат щедрите редовни дарения ,които прави на различни благотворителни институции – за слепи, инвалиди, сираци, гладни, болни. Превърнала парите от сватбения си подарък в средства за благотворителност, тя , в годините на Първата световна война показва нагледно какво означава да бъдеш съпричастен към съдбата на нацията, сред която почти случайно си попаднал.
Нейната дейност в полето на общественото благо, както тогава са назовавани подобни прояви е високо оценено от съвременниците. Не случайно еврейската общност в столицата създава сиропиталище за деца на загинали във войните под името Елеонора, а водещият столичен архитект Никола Лазаров прави великолепен проект за неговата сграда.
Когато след тежко боледуване, на 12 септември 1917 Елеонора умира в двореца Евксиноград тя оставя след себе си отгледаните царски деца, десетки благотворителни инициативи и хиляди хора, докоснали се по един или друг начин до нейните грижи.
Историята се оказва не особено справедлива към нея. През 70-те години нейният гроб до любимата ѝ Боянска църква става жертва на груб произвол. Преоткриването на нейната изумителна дейност през последните три десетилетия, въпреки множеството публикации все още не е открило истинското ѝ място в българската история.
Трябва категорично да се каже, че в лицето на царица Елеонора българите се срещат с представител на една рядка и за цивилизования Запад прослойка от хора, отдадени изцяло на благотворителността. С поведението си царицата успява да приобщи и развие най-добрите традиции на българското дарителство и взаимопомощ, формирани в епохата на Възраждането. Тя им дава подкрепа, обвързва ги, така да се каже с целенасочена държавна политика. В своята дейност тя съчетава частни и колективни инициативи с държавна подкрепа. Нейното, за съжаление, кратко физическо пребиваване в живота на България има трайно и заслужаващо постоянно припомняне и уважение място в българската история. /БГНЕС
----------------------------------------------------------------------------
Николай Поппетров, Институт за исторически изследвания на БАН. Текстът е създаден специално за БГНЕС.