Царският дворец – първият символ на държавността след Освобождението

София е пълна с красиви сгради, което ѝ отрежда достойно място сред останалите европейски столици. Една от тях обаче блестящо допринася за архитектурния облик на града след Освобождението и години наред продължава да предизвиква възхищение у софиянци и гостите на столицата – Царският дворец, предаде репортер на БГНЕС.

Тържествено открит през 1882 г., дворецът е първият символ на българската държавност. Тогава я няма още дори емблематичната историческа сграда на Народното събрание. Макар да не е голям и пищен, както други европейски дворци, според специалисти той е изтънчен в своята архитектурна скромност и лесно може да очарова заради разнообразните си форми и украса. Строежът е на два етапа – по времето на Княз Александър Батенберг и по времето на Цар Фердинанд I.

В по-далечното минало на мястото на двореца е имало турски конак със затвор в подземията. Тунели под него пък водели до други сгради в София. По време на Руско-турската освободителна война се превръща в болница, а след като София е избрана за столица, става резиденция на Батенберг.

За нас сградата има и друга историческа стойност. Именно в бившия турски конак, през януари 1873 г., се е състоял съдебният процес срещу Апостола на Свободата Васил Левски – идеолог и организатор на национално-освободителната борба.

Архитект на средната част, където е и главният вход на двореца, както и на западното крило, е знаменитият архитект Виктор Румпелмайер. Десет години след това Фердинанд възлага построяването на североизточното крило, където са личните помещения на княжеската фамилия. Архитект Фридрих Грюнангер майсторски прибавя новата част, а строителството продължава до 1895 г.

През 1942 г. царското семейство се премества във Врана и Царска Бистрица, а през 1946 г. в двореца се настанява Министерският съвет и Висшата партийна школа. Една от залите дори се превръща в кабинет на Георги Димитров.

В наши дни вътре се помещават Националната художествена галерия и Етнографският музей. /БГНЕС