Черна гора на втори тур за президент – битка между статуквото и надеждата за промяна

Черна гора се подготвя за внимателно следения втори тур на президентските избори в неделя, когато млад новак може да промени политическия пейзаж в балканската страна, доминиран от десетилетия от досегашния президент Мило Джуканович.

Изходът от надпреварата вероятно ще определи баланса на силите преди предсрочния парламентарен вот, който трябва да се проведе през юни, след месеци на застой след падането на правителството през август.

Изборите се провеждат две седмици след първия тур, на който Джуканович победи редица съперници, надяващи се да разтърсят политическата сцена, като събра 35% от гласовете срещу 29% за основния си претендент Яков Милатович.

Въпреки това анализаторите до голяма степен предпочитат Милатович да спечели президентския пост, като твърдят, че проевропейският икономист вероятно ще се хареса на голям брой избиратели, отчаяни от промяната след десетилетията управление на Джуканович и неговата Демократична партия на социалистите (ДПС).

"Падането на Джуканович вероятно би означавало падане на ДПС във вида, в който я познаваме, която имаше абсолютна власт в Черна гора", заяви пред АФП Предраг Зенович, политически анализатор, базиран в столицата Подгорица.

ДПС е на заден план, откакто партията претърпя историческо поражение на парламентарните избори през 2020 г. Оттогава Черна гора се лута от криза в криза, в резултат на което се сринаха две правителства.

Десетилетия на власт

61-годишният Джуканович беше поставен начело на бившата югославска република през 1991 г. от бившия сръбски силов лидер Слободан Милошевич, когато беше само на 29 години.

Но докато като Сърбия все повече се превръща в международен парий, Джуканович се ориентира на Запад, скъсва връзките си с Белград и помага за независимостта на Черна гора през 2006 г. Под ръководството на Джуканович и неговата партия Черна гора се присъедини към НАТО, започна преговорния процес за членство в ЕС и се отдалечи от влиянието на Русия.

Управлението на партията му обаче е съпътствано от обвинения в широко разпространена корупция и връзки с организираната престъпност, които Джуканович отрича.

"От 30 години насам на власт е човек, който е олицетворение на диктатурата, злоупотребата с власт, който даде възможност на корупцията и престъпността да процъфтяват", казва пред АФП Младен Вукович, лекар в Подгорица.

За него вотът в неделя е "последният шанс да отстраним такъв човек от властта и да дойде някой нов".

Преди вота в неделя Джуканович неведнъж е поставял под въпрос дали 36-годишният Милатович и неговата партия "Европа сега" са в състояние да осигурят европейско бъдеще за Черна гора, като същевременно го обвинява, че е уязвим от сръбско влияние.

"Не мога да подкрепя Милатович и движението "Европа сега", тъй като се страхувам, че то ще допусне твърде голямо влияние от страна на Сърбия", каза Зорица, 39-годишна икономистка в Подгорица, която отказа да съобщи фамилното си име. "Милатович е твърде амбициозен и твърде млад и не вярвам, че ще има политическите умения да се противопостави на влиянието на Сърбия" и на Сръбската православна църква, каза тя.

В продължение на години Джуканович се стреми да ограничи влиянието на Белград и сръбската църква в Черна гора, като същевременно помага за утвърждаването на отделна черногорска национална идентичност. Но това не е лесна задача, тъй като една трета от 620 000-те жители на Черна гора се определят като сърби.

Нови лица

Милатович вероятно ще се стреми да използва нетърпението на младите гласоподаватели, които искат да вкарат свежи лица в ръководството на страната.

Милатович влезе в политическите заглавия като министър на икономическото развитие след парламентарните избори през 2020 г., които доведоха до първото правителство, управлявано не от ДПС.

Бащата на три деца спечели популярност със спорна икономическа програма, която, наред с други неща, удвои минималната работна заплата.

За 31-годишната жителка на Подгорица Милена Секулич изборите ще бъдат за подбуждане към промяна и създаване на по-добри икономически условия в Черна гора, където много млади хора бягат с хиляди в чужбина в търсене на по-добри възможности.

"За да си намериш работа, политическата принадлежност е по-важна от професионализма", казва тя пред АФП.

Минималната работна заплата е едва 450 евро на месец в малката страна по Адриатическо море, която продължава да е силно зависима от туризма благодарение на живописните си плажове и суровите си планини.

Президентът на Черна гора, избиран за петгодишен мандат, има предимно церемониална роля, докато по-голямата част от политическата власт принадлежи на министър-председателя. /БГНЕС