Четирите стълба на европредседателството на Хърватия

В продължение на шест месеца от 1 януари 2020 г. Хърватия ще ръководи работата на Съвета на Европейския съюз, изграждайки сътрудничество и споразумение между държавите-членки в дух на консенсус и взаимно уважение. Хърватското председателство идва в момент на голяма промяна за Европейския съюз, в началото нов институционален и законодателен цикъл след формирането на нов състав на европейските институции, както и предизвикателствата на процеса на изтегляне на Обединеното кралство от Европейският съюз. Неравномерното икономическо развитие, изменението на климата, засилената миграция, разширяването на дезинформация и нарастващия популизъм са някои от предизвикателствата на днешния свят, пред които гражданите са изправени и с право очакват отговори. Само силна Европа може да им ги осигури.

Позицията на управляващите в Загреб за тяхното европредседателство е, че „за да се доближат Евросъюза и ползите от него до неговите граждани, ние ще насърчаваме укрепването на диалога, включително чрез Конференцията за бъдещето на Европа“, съобщи „Политико“ . Водена от националните приоритети на Хърватия, в съответствие с новата Стратегическа програма за насоки на Европейския съюз 2019 - 2024 г., Хърватия подготви Програмата на своето председателство въз основа на четири стълба:

• Европа, която се развива;
• Европа, която се свързва;
• Европа, която защитава;
• Влиятелна Европа.

Тези четири приоритета са обединени в мотото „Силна Европа в свят на предизвикателства“, което обобщава визията на Европейския съюз, действащ в полза на своите държави-членки и на неговите граждани. В своята работа хърватското европредседателство ще вземе предвид и стратегическите документи, които ще бъдат съгласувани между институциите на ЕС и новата работна програма на Европейската комисия. Загреб смята, че „амбициозната, балансирана и устойчива многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2021 - 2027 г. е предпоставка за постигане на нашите цели. Хърватското председателство ще се застъпи за постигане на всеобхватно споразумение възможно най-бързо, за да позволи навременното изпълнение на всички политики и програми на Съюза, в услуга на по-нататъшно изграждане на Европа в света на предизвикателствата“. Хърватското председателство също така ще продължи политиката, заложена по време на българското председателство през първата половина на 2018 г., по отношение на Западните Балкани и тяхната перспектива за членство. Загреб ще организира, подобно на София, среща на върха ЕС-Западни Балкани през май, на която се възлагат много надежди за рестартиране на процеса за присъединяването на страните от региона, след като френският президент Еманюел Макрон попари техните надежди през октомври 2019 г. /БГНЕС