COVID-19, хибридни конфликти и миграция – основни външни заплахи за националната сигурност на България

Изострящата се стратегическа конкуренция между основните субекти на международните отношения, стремежът към едностранни решения и използване на военна сила, противоречията между развитите и развиващите се държави са сред факторите, създаващи условия за дестабилизация на България през 2021 г. Това са констатациите в годишния доклад за състоянието на националната сигурност на България през 2021 г., предаде репортер на БГНЕС.

Сред основните рискови фактори са посочени пандемията от COVID-19, замразените конфликти и конфликтите с ниска интензивност, обществено-политическата нестабилност, икономическите дисбаланси и нарастващото социално недоволство, разпространението на радикални религиозни идеологии и международния тероризъм. Запази се тенденцията към нарастване на рисковете и заплахите за националната и колективна сигурност и отбрана, притежаващи хибриден и асиметричен характер, вкл. използването на дезинформация и пропагандна реторика.

Изминалата 2021 г. премина и под знака на все по-нарастващата заплаха от страна на Руската федерация да използва въоръжените си сили за постигане на политическите и стратегическите си цели, както и използването на хибридни инструменти (особено на базата на енергийни и суровинни ресурси) за упражняване на натиск, се казва в документа.

През втората половина на годината Руската федерация започна мащабна хибридна кампания с цел да блокира евентуалното разширяване на НАТО на изток и да запази влияние и контрол в съседните й държави, както и в тези, които още по времето на Студената война са били възприемани като „близка чужбина“. За целта, Русия ангажира комплексен инструментариум, в т.ч. дипломация, военна сила, специални служби, икономически лостове и зависимости (основно в енергийната сфера), информационни пропагандни и дезинформационни кампании, и кибератаки.

Последното оказа непосредствен негативен ефект върху стабилността и защитата на националните интереси на Република България през 2021 г. Регионът на Черно море се превърна в основен театър за изострена конкуренция и противопоставяне.

Агресивната политика на Русия засили уязвимостта на Европа, в т.ч. на Република България като част от Източния фланг на НАТО и държава със стратегическо положение в Черноморския регион.

През 2021 г. средата за сигурност в Югоизточна Европа (ЮИЕ) бе засегната от периодичното обтягане на двустранните отношения между държавите от региона, както и активните външнополитически действия на трети страни в Западните Балкани, вкл. хибридни и дезинформационни дейности чрез местни държавни и неправителствени субекти, и целенасочените въздействия на трети страни върху процесите. Запази се тенденцията към целенасочено заличаване на българския характер както на българските общности в някои държави от региона, така и на дружества, неправителствени организации (НПО), духовни институции и културно-исторически паметници на местните българи. Продължиха проявите на език на омразата и враждебна пропаганда срещу България, уронващи репутацията на страната ни, както и срещу българите и лицата с българско самосъзнание в Република Северна Македония (РСМ), които ги поставят в дискриминационно положение спрямо другите общности в страната. Традиционно силните антибългарски настроения в РСМ и липсата на политическа воля за добросъвестно изпълнение на Договора за добросъседство от 2017 г. останаха основен проблем в двустранните отношения със Скопие. Антибългарската кампания в медиите в РСМ и социалните мрежи, включваща използването на поставените от България справедливи искания, както и изказвания на публични личности, притъпиха ефекта от проявената добра политическа воля от страната ни за нормализиране на двустранния диалог и деблокиране на темата за започване на преговорите с РСМ за членство в ЕС.

Българските общности в Украйна, Молдова и Казахстан също са изложени на въздействието на използвания от РФ хибриден инструментариум, се посочва още в доклада.

В Западните Балкани като цяло остават предизвикателствата, свързани с междудържавни и междуетнически напрежения, прилагането на върховенството на закона, спазването на договореностите за добросъседство и приятелство, използването на език на омразата, опити за присвояване на история и идентичност. Особено безпокойство предизвикват отношенията между Сърбия и Косово, независимо от посредническата роля на ЕС и САЩ. Остри останаха и противоречията между трите етнически общности в Босна и Херцеговина, като чувствително се засили тенденцията на дезинтеграция, поддържана от лидерите на Република Сръбска. Русия и Китай продължиха политиката си за налагане на своите интереси в Западните Балкани в противовес на ЕС и НАТО. Продължават опитите на регионални сили за разширяване на влиянието в Западните Балкани, използвайки етнически, религиозни и/или исторически предпоставки. Запазва се и процесът на разпространение на нетрадиционни за региона крайни религиозни течения. Паралелно с опитите на джихадистките движения да се настанят трайно в страни с неефективна държавност в региона, те развиват способностите на структурите си за външни операции и преориентират стратегиите си спрямо евро-атлантическото пространство.

По линия на регионалното сътрудничество в ЮИЕ негативно влияние имаше и пандемията от COVID-19. Някои развития в рамките на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ) индикираха наличието на различия между държавите и определени дефицити на регионалния диалог. Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС) също вече няколко години не провежда присъствени срещи в различните си формати, което възпрепятства постигането на общоприемливи решения чрез улеснен диалог. Отчита се активизиране на опити за създаване на нови и дублиращи инициативи, с неопределена реална добавена стойност. Например, т.нар. инициатива „Отворени Балкани“ между Сърбия, Република Албания и Република Северна Македония отваря възможност за допълнително фрагментиране на региона и поява на нови разделителни линии и противоречия. Тези развития имат потенциал за неблагоприятно въздействие върху стабилността и сигурността в ЮИЕ, с пряко отражение върху Република България, като държава-основател на ПСЮИЕ и активен член на ЧИС (отбелязваща 30-ата годишнина от създаването си).

Миграцията се превърна в инструмент за хибридно въздействие спрямо ЕС и в тази връзка ежегодно наблюдаваме нарастване на миграционния натиск към Европа по балканските и средиземноморски маршрути. Запазващите се бежански потоци често се използват като прикритие за инфилтрирането на членове и последователи на терористични групировки и за създаването на спящи клетки в държавите по маршрута на придвижване. Нов момент през 2021 г. представлява насочването от Беларус на мигранти от Близкия изток към границите на Полша, Литва и Латвия.

Катализираната от пандемията от COVID-19 ускорена дигитализация на ключови обществени отношения, запази ролята си на основен фактор за наблюдаваната тенденция на повишаване на киберзаплахите в глобален план. В тази връзка, киберпространството остана сред основните домейни за геополитическа конфронтация. Нарастващо място сред заплахите за националната сигурност на страната ни имаше използването на интернет пространството от държави и недържавни формирования, които го разглеждаха като поле за стратегическо съревнование в условията на увеличаваща се зависимост от дигиталните технологии.

В глобален план, защитата на критични информационни активи и ресурси се превърна в задача с нарастващ приоритет и въпрос от стратегическо значение за НАТО и ЕС. Нарастването на киберзаплахите провокира предприемането на редица мерки за ефективно предотвратяване, възпиране и реагиране при възникване на киберинцидент. /БГНЕС