Д. Димитров: Хърватските условия за присъединяване на съседите към ЕС
Напоследък се наблюдават опити за насаждане на чувство на вина сред българското общество по отношение на наложеното вето към Република Северна Македония за началото на преговорния процес по присъединяване към ЕС. Каквито и аргументи да се привеждат в полза на лобирането за евроинтеграцията на РСМ, включително постоянно тиражираната неистина, че България не признава македонската идентичност и език, българските управляващи, политици, учени, общественици, журналисти и неправителствени активисти трябва да имат предвид, че това е борба за запазване БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ на българите.
В документ, озаглавен Принос към защитата на хърватските национални интереси в преговорите на Република Хърватия с Босна и Херцеговина, Черна гора и Сърбия относно присъединяването им към ЕС“ Хърватската академия на науките и изкуствата призовава хърватското правителство да постави условия пред трите държави – кандидати за членство в ЕС, като на първо място е защитата на правата на хърватите, които живеят там. Предлага се също блокиране на Сърбия, ако официален Белград не изпълни 14 условия. На първо място това е отказ от „великосръбската пропаганда”, както и да бъде преустановено разпалването на враждебност към Хърватия и преследването на хърватски граждани. Това разкри специално за БГНЕС въшнополитическият анализатор Детелин Димитров.
БГНЕС публикува без съкращения пълния текст на анализа на известния външнополитически наблюдател.
Хърватската академия на науките и изкуствата (HAZU) призовава хърватското правителство да блокира пътя на Сърбия към членство в ЕС, ако официалният Белград не изпълни 14 условия, включително отказ от „мита“ за концентрационния лагер "Ясеновац" по време на Втората световна война (ВСВ).
Документът, озаглавен „Принос към защитата на хърватските национални интереси в преговорите на Република Хърватия с Босна и Херцеговина, Черна гора и Сърбия относно присъединяването им към ЕС“ изброява условията, които тези три съседни държави трябва да изпълнят, според вижданията на HAZU, за да получат съгласието и подкрепата на Хърватия по пътя им към членство в ЕС. Документът беше публикуван на 20 май и изпратен на хърватското правителство.
За да подкрепи преговорите за присъединяване със Сърбия, HAZU определи 14 условия, които според Сръбската Академия на Науката и Изкуствата (САНУ) са доста провокативни и обидни. В първия и най-важен момент HAZU настоява Сърбия да се откаже от „Велико сръбската пропаганда“, което предполага и „отказване от мита за Ясеновац“ и отпадане на критичното отношение към личността и делото на кардинал Алойзие Степинац.
Други условия включват признаването от страна на Сърбия, че е извършила акт на агресия срещу Хърватия по време на войните от 90-те години в бившата Югославия, което предполага компенсация за нанесените материални щети и официално извинение от Белград. Поставя се искане Сръбската православна църква (СПЦ) в Хърватия да придобие статут на „държавна църква“ и нейният статут да бъде приравнен със степента на защита на религиозните права на хърватското малцинство в Сърбия. Сред другите условия е връщане на собствеността на всички прогонени по време на войните, взаимно признаване на правата на сръбското и хърватското малцинство, признаване на хърватския език като малцинствен език на „всички нива ” в Сърбия, признаването на „хърватската етническа цялост на малцинството Буневци”, представянето на документи за хората, убити и изчезнали по време на войните през 90-те години, предаването на всички архиви и документи, свързани със събитията във Вуковар от войната от 90-те години и др.
В отговор на исканията на Хърватската академия на науките и изкуствата, изпълнителният комитет на Сръбската академия на науките и изкуствата (САНУ) заявява на 26 май, че „членовете на САНУ са изненадани от примитивния тон на Хърватската академия на науките и изкуствата и нейната омраза, изразена към Черна гора и Сърбия.”
„Не се съмняваме, че международната общност ще се противопостави на тези условия, включително от уважение към всички жертви на лагера на смъртта Ясеновац, затова ние няма да отговорим на обвиненията на онези, които безсрамно използват термина „мит за Ясеновац“. Но е добре и полезно да знаем какво мислят те”, завършва съобщението на САНУ.
Кой е прав, нека историята отсъди. Ето и пълният текст на предложенията на HAZU към хърватското правителство относно условията, които Хърватия трябва да постави към съседите в процеса им на присъединяване към ЕС:
ПРИНОС ЗА ЗАЩИТА НА ХЪРВАТСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ ПО ВРЕМЕ НА ПРЕГОВОРИТЕ НА РЕПУБЛИКА ХЪРВАТИЯ С БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА, ЧЕРНА ГОРА И СЪРБИЯ ОТНОСНО ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО ИМ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА
1. Демаркация в Малистонския залив (остров Вели и Мали Школ и Понта Клек); саниране на сметища в района на Неум, необходимост от модернизиране на канализационната инфраструктура (защита на Малистонския залив); необходимостта от осигуряване на пречистване на отпадъчните води преди вливането им в канала Млет, непрекъснат мониторинг на заустванията; опазване на водите на река Неретва - предотвратяване на притока на пластмаса и други материали в Малистонския залив, осигуряване на оптимален отток на водите на Неретва дори след изпълнението на проекта Горни хоризонти; преодоляване сегашната неустойчивост на насипните товари в пристанище Плоче – фини частици въглищен прах застрашават фауната в Малистонския залив.
2. Актуализиране на необходимостта от спазване на ангажиментите от подписаните споразумения и договорености – защита на правата на хърватите; реално, а не само декларативно право на безпрепятствено връщане и свободно разпореждане с имуществото на всички, които бяха принудени да напуснат домовете си по време на войната в бивша Югославия; въпросът за границите - разликата между декларативното и реалното изпълнение на задълженията; въпросът за конституционните права на хърватския народ в БиХ.
3. Разрешаване на най-голямото предизвикателство в БиХ, пред което в момента са изправени хърватите, чрез две непримирими политики – сръбската сецесионистка и бошняшката унитаристка. Въпреки че хърватите са по-малобройни в многонационалната общност, това не означава, че имат по-малко права. На референдума през 1992 г. те гласуваха за БиХ като държава на равноправни народи. БиХ трябва на всяка цена да престане принудително да натрапва на хърватите общност, която потъпква техните основни човешки и колективни права. Трябва да им бъдат осигурени модерни механизми за защита на жизненоважни интереси и на всяка цена изборът на хърватския член на председателството на БиХ и изборът на членове в Камарата на представителите и Камарата на народите, както и в Парламентарната асамблея на БиХ и Парламента на Федерация БиХ. Без това, като поданици, те са принудени да напускат своите домове, които от векове обитават в историческия хърватски етнически район.
4. Да бъде призната истинската и освободителна роля на Хърватия и хърватите в създаването и защитата на държавата БиХ от сръбска агресия и да бъдат спрени фалшивите обвинения към хърватите в Международния съд на ООН за военни престъпления в бившата Югославия; да бъде гарантирано равноправието на хърватския народ, т.е. създаването на трети ентитет и реализиране на всички права, произтичащи от него; незабавно гарантиране равнопоставеността на хърватския език и свободата на действие на хърватските медии и културни институции.
5. Осигуряване на защита на Адриатическо море и крайбрежната зона; Коридор Vc: Плоче - Мостар - Сараево - Осиек - хърватско-унгарска граница (удължение на коридора Адриатика - Дунав) и Адриатическо-Йонийско направление; енергетиката, изменението на климата и опазването на околната среда, както и прилагането на смекчаване на изменението на климата и мерки в областта на околната среда и устойчивото развитие.
6. Да бъде обърнато внимание на препоръките от Глазгоу относно проучването и добива на въглеводороди, особено в потенциалните находища в долините на Ливно и Неретва, където живеят предимно хървати; проблемът със замърсяването на околната среда поради използването на въглища в много топлоелектрически централи, особено ТЕЦ Тузла, ТЕЦ Какань, ТЕЦ Гацко и ТЕЦ Углевик (общ капацитет 1752 MW и годишно общо потребление на въглища около 5 х 106 тона).
7. Намаляване на отрицателното въздействие на водноелектрическите централи с общ капацитет около 260 MW върху опазването на околната среда - ВЕЦ Фоча, ВЕЦ Бук Биела, ВЕЦ Викоч, ВЕЦ Паунци, ВЕЦ Сутьеска, ВЕЦ Мърсово, ВЕЦ на река Дрина (в процес на изграждане), които поставят под въпрос устойчивостта на водните течения към ВЕЦ Дубровник, басейна на река Неретва и ВЕЦ Чаплина на Неретва.
ЧЕРНА ГОРА
1. Да бъдат предоставени гарантирани мандати за хърватите в парламента на Черна гора; подкрепа за предложението за съвместно номиниране в ЮНЕСКО на Бокельска морнарица Котор за нематериално културно наследство на Черна гора и хърватския народ, в подкрепа на заключенията на научната конференция „Идентичност на хърватите в Которския залив“, която се проведе през май 2021 г. в Загреб.
2. Да бъде окончателно демаркирана сухопътната граница (остров Ластавица с крепостта Мамула) и по-специално демаркацията в морето съгласно Конвенцията на ООН по морско право и след обявяването на изключителната икономическа зона на Република Хърватия; Черна гора трябва да въведе пълно и отговорно управление на пластмасовите и други отпадъци, с цел редуциране на значителното количество, което достига до южните хърватски острови; въздържането на Черна гора от проучването и възможната експлоатация на въглеводороди в по-дълбоката част на шелфа на Южна Адриатика.
3. Актуализиране на необходимостта от спазване на ангажиментите, поети съгласно подписаните споразумения и договорености – защита на правата на хърватското малцинство; реално, а не само декларативно право на безпрепятствено връщане и свободно разпореждане с имуществото на всички, които са били принудени да напуснат домовете си по време на войната в бившата Югославия; въпросът за границите - разликата между декларативно и реално изпълнение на задълженията.
4. Да бъдат изплатени щетите, причинени от агресията (на Съюзна Република Югославия, в която влизаше и Черна гора) срещу Хърватия, особено върху културното наследство и бъдат върнати откраднатите културни ценности; да бъде поискана от страна на черногорските власти прошка от Хърватия за извършените военни престъпления; да се спре с присвояватета на хърватското културно наследство, особено литературното; да се осигури реципрочност на участие в държавните институции на хърватите, т.е. предоставяне на свобода за политическо и културно организиране и действие на нивото, еквивалентно на това, което Република Хърватия предоставя на нейните малцинства.
5. В Адриатическо море трябва да бъде намерен общ и взаимно приемлив модел на екологични подводни изследвания в съответствие с препоръките от Глазгоу и взаимно приемливо продължаване на възможното безопасно производство - някои опити в сътрудничество в миналото и влиянието на Република Хърватия могат да бъдат важни; да се обърне внимание на замърсяването на Адриатическо море с различни отпадъци, пластмаси, канализационни води и др., като се има предвид, че всички тези примеси се разпространяват от морските течения от юг на север и идват в хърватското адриатическо крайбрежие; намаляване на негативното въздействие върху околната среда на ТЕЦ Плевля с мощност 210 MW.
СЪРБИЯ
1. Да бъде преустановено разпалването на враждебност към Хърватия и преследването на хърватски граждани, а Сърбия да се откаже от великосръбската пропаганда (въпросът за буневците, езикът, митът за Ясеновац, отношението към блажения Алойзие Степинац и др.).
2. Ново демаркиране границата по река Дунав – в процеса на мирна реинтеграция, границата между Република Хърватия и Република Сърбия е била неправилно определена, а дотогава винаги е била определяна от средата на естествения поток на река Дунав; Актуализация и незабавното връщане към хърватската кадастрална територия и под суверенитета на хърватската държава на Шаренградска ада (в района на този остров на Дунав се намират изключително ценни и редки агроекосистеми и екосистеми от влажни зони с изключително биоразнообразие, включително и частни селскостопански земи на хърватски граждани).
3. Актуализиране на необходимостта от спазване на задълженията по подписаните споразумения и договорености - защита на взаимните права на хърватското малцинство, осигуряване на свободна политическа и културна организация на хърватите и действия на ниво, еквивалентно на това, предоставено от Република Хърватия на сръбското малцинство с паритет във финансовите дейности.
4. Реалното, а не само декларативното право на безпрепятствено връщане и свободно разпореждане с имуществото на всички, които са били принудени да напуснат домовете си по време на войната в бившата Югославия; въпросът за границите - разликата между декларативно и реално изпълнение на задълженията.
5. Необходимостта от дефиниране на статута на Сръбската православна църква в Република Хърватия: православните църкви са държавни църкви, така че статутът на Сръбската православна църква не може да бъде еднакъв в Сърбия и Хърватия, където църквата може да има пълна свобода в осъществяването единствено на религиозни дейности, и този статут трябва да бъде реципрочен на нивото на предоставяне на религиозни права на хърватското малцинство в Сърбия. В Хърватия трябва да се избягва дейността на Сръбската православна църква, която може да се отъждестви с воденето на политическа дейност.
6. Да бъдат предоставени данните от архиви, взети след Втората световна война (връщане на архивите на Независимата държава Хърватия, архивите на Югославската Народна Армия за подавянето на бунтове, за наказателните лагери, за хърватската пролет и др.) и всичко свързано с историята на хърватите в Хърватия и извън нея.
7. Да бъде върната документацията, взета от болницата във Вуковар.
8. Да се оповестят всички места на екзекуция на хървати по време на агресията срещу Хърватия и имената на убитите, като същевременно се даде възможност за тяхното достойно погребение.
9. Да се настоява за предоставяне на данни за всички задържани и изчезнали хърватски войници и цивилни лица, задържани в сръбски лагери, с подходящи разрешения за символично маркиране на местата на такива злочинства в цяла Сърбия.
10. Да бъде призната хърватска етническа общност на буневците в съответствие с Изявлението на Комитета за хърватски стандартен език към Хърватската академия на науките и изкуствата относно т.нар. „Буневашки език“ от 8 март 2021 г. Да се потърси отказ от обявяването на буневашкия диалект на хърватите за официален в Суботица, защото може да се разбира като част от политическия план за разпадане на идентичността на хърватската общност на буневците във Войводина, т.е. като потискане на хърватската национална идентичност Буневац.
11.На всички нива в Сърбия, публично и недвусмислено да бъде признат хърватския език като отделен и независим стандартен език, един от официалните езици на Европейския съюз в съответствие с Декларацията на Комитета по хърватски стандартен език на Хърватската академия на науките и изкуствата от 11 октомври 2021 г. В Сърбия, хърватският език фалшиво се представя като сръбски език, който е наричан само с хърватско име.
12. Отказ от присвояването на историческите постижения на културата от хърватска територия и хърватско литературно наследство, включително по-старата хърватска литература (особено Дубровник), от културни и други институции на Република Сърбия.
13. Сърбия да признае агресията срещу Хърватия, главно чрез заплащане на щетите, нанесени по време на войната срещу Хърватия, особено върху културното наследство, с връщането на откраднатите културни ценности, като морално и материално извинение към хърватите за извършените спрямо тях престъпления.
14. Да бъдат посочени на Сърбия изпълнение на препоръките от Глазгоу за екологията, вкл. при производството на литий, причиняващо замърсяване на околната среда. Сърбия притежава повече от 10% от световните запаси от литий и възнамерява да го добива, като изгради и заводи за електрически батерии. Екологичните проблеми около ТЕЦ Колубара, трябва да бъдат също решени.
В заключение:
Напоследък се наблюдават опити за насаждане на чувство на вина сред българското общество по отношение на наложеното вето към Република Северна Македония за началото на преговорния процес по присъединяване към ЕС. Каквито и аргументи да се привеждат в полза на лобирането за евроинтеграцията на РСМ, включително постоянно тиражираната неистина, че България не признава македонската идентичност и език, българските управляващи, политици, учени, общественици, журналисти и неправителствени активисти трябва да имат предвид, че това е борба за запазване БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ на българите. Прощаваме на всички съседи, които унищожиха, прогониха или асимилираха голяма част от българите в българските землища, останали след войните от 20 век на техните територии, но в името на съществуването на самата България, не може да позволим това да се случва и пред очите ни.
Обичаме нашите братя и сестри от Република Северна Македония, но имаме дълг към България и българския народ! Поклон пред родолюбците! /БГНЕС
---------
Детелин Димитров, външнополитически наблюдател