Докладът, приет вчера от Европейския парламент, говори за историческо помирение и "обща история" между Македония и България. У нас той се изживява изключително като резултат от натиска, упражняван от България, да се тълкува историята по български. Забравяме, че със същия аргумент се противопоставихме на решенията в спора с Гърция, а именно, че под гръцки натиск историята се тълкуваше по гръцки начин. По-късно се оказа, че европейската и световната научна мисъл разглеждат древна Македония като част от елинския свят, а не като част от историята на младата ни славянска нация. Възможно ли е и този път да грешим? А именно, че според западните книги, от които се образоват днешните европейски политици, двата отделни народа, македонският и българският, все пак са имали някаква „обща история“?
Гърция не позволи членство в НАТО и започване на преговори с ЕС, докато спорът за името и историята не бъде разрешен изцяло и във всичките му детайли. България днес, поради международния натиск в драматично променената геополитика на света, изглежда е под сериозен натиск да отмени ветото с гаранции, че за тяхната резолюция и други документи ще се преговаря като условие за присъединяване към ЕС. Нашият избор е да чакаме България, под международен натиск, да премахне ветото, което е малко вероятно, или да се съгласим и да продължим с двустранните преговори, успоредно с преговорите за членство в ЕС.
Ако се съгласим на преговори, нашата изходна позиция ще бъде нашата резолюция от парламента и нашите документи. Това ще бъде и позицията на България: тяхната резолюция и техните документи. Двете резолюции, както знаем, се изключват взаимно и не предлагат решение. Десет години, колкото биха ни били необходими за пълноправно членство, е дълъг период в политиката. Толкова дълъг, че казват, че и във всички написани книги никой не е познал какъв ще бъде светът след десет години. Ако е така, най-лошото нещо, което може да се случи и на двете страни, дори и след десет години, е да не се придвижат дори с милиметър напред от противоположните резолюции по въпроса за историята. Тогава, реформирани с подкрепата на европейските фондове, можем да кажем „не“ на членството в ЕС, вариант, който трябва да бъде включен и в съвместния документ, ако такъв бъде подписан. Да стоим на едно място и да не разговаряме с ЕС и България е най-лошият вариант за страната ни.
-----------------------------------
Денко Малески е професор по международни отношения в Университета в Скопие. Той е първият министър на външните работи на независима Македония. При възникването на спора с Гърция Малески призоваваше публично за бързото му разрешаване. През пролетта на 2019 г. след като написа, че сме били един народ и Гоце Делчев е българин, той бе подложен на публичен линч, напомнящ времената след 1945 г, когато всеки с различно мнение бе преследван и анатемосван. Президентът Стево Пендаровски веднага го освободи от длъжността съветник "поради намалени бюджетни средства".. Коментарът е публикуван в сайта Плусинфо.