Д-р Андрей Ковачев: От Берлинския конгрес до Заев – страдание и несправедливост

Исторически погледнато, оставането на географската област Македония в пределите на Османската империя след Берлинския конгрес през 1878 г. поставя началото на т.нар. „македонски въпрос“. Това допринася за огромни страдания на тогавашните поколения българи по тези земи, които представляват основната част от населението там.

България винаги е подкрепяла с всички сили и средства, даже с риск за собственото си съществуване, борбата на македонските българи за автономия, освобождение и независимост в съответствие със случващото се на световната сцена от началото на 19-ти до средата на 20-ти век. Това пише в свой анализ д-р Андрей Ковачев - български политик, евродепутат, член на Европейската народна партия и доктор по биология.

Според всички архивни документи от тази епоха, най-голям процент от населението на географската област Македония е българско. Останалите етноси в Македония са гърци, турци, албанци, власи, роми и други. Всички те се определят, като „македонци“ в географския смисъл на думата. По времето на кралска и комунистическа Югославия е извършен жесток процес на отричане на българската етническа общност, чрез много терор и насилие. Нека си спомним за т.нар. Кървав Божик или Кървавата Коледа. По времето на Тито настъпва процесът на разединение. Тогава с комунистически декрет се създава македонският език на основата на българските говори и диалекти от този регион.

След разпада на Югославия, България веднага се притичва на помощ на своите сънародници. Ние първи признаваме новосъздадената държава под името Република Македония, предоставяйки и военна техника, за да може да се предпази от потенциалната заплаха от Милошевич. По време на югоембаргото им доставяхме храни и горива. В периода на гражданската война през 2001 г., България защити териториалната цялост и суверенитета на РМ. Първото ни председателство в ЕС беше насочено да убеждаваме нашите партньори за бързото приемане в ЕС на всички страни от Западните Балкани. Ние бяхме едни от първите, които ратифицирахме Договора за приемането на РСМ в НАТО, заявява д-р Ковачев.

Договорът за приятелство и добросъседство с България отвори вратата на Република Северна Македония, да подпише и Преспанския договор и да стане член на НАТО. България прави и съм сигурен, че ще продължи да прави всичко възможно РСМ да стане член на ЕС, но усилията трябва бъдат полагани и от двете страни.

За съжаление и днес сме свидетели на омразата, насаждана в Македония спрямо българите. Тя достигна нови висоти, например с представителя на РСМ в Евровизия Васил Гарванлиев и огромната медийна истерия, затова че в клипа на песента му някои припознаха българския трикольор.

Над 130 000 македонци са получили до сега българско гражданство, основано на българския им етнически произход, както и декларация за българско етническо самосъзнание. За съжаление огромната част от тях се страхуват от дискриминация и обиди, ако този факт стане публичен. Сред тези хора има много политици, журналисти, хора от академичните среди, бизнесмени. Те всички изпитват огромен страх да не бъдат „публично осветени“, защото това все още се смята за „грях“. Васил Гарванлиев е само един от примерите в тази посока, посочва д-р Ковачев.

Според него, още едно свидетелство за проблемите в отношенията е натискът върху граждани на Република Северна Македония, които получават български книги. Показателен е случаят с Виктор Стоянов, организатор на гражданската инициатива „Изпрати българска книга в Република Северна Македония“, на когото беше отказано правото да достави книги на българи в Македония. Благодарение на намесата на Министерството на външните работи, инициативата бе осъществена. Недопустими са и случаите на оказан натиск над македонски граждани от Ресен, Битоля и Кочани.

През месец март Европейският парламент гласува годишния доклад за РС Македония с две поправки, които бяха приети. Те бяха свързани с решението на ЕП, че предишни препоръки за недискриминация на хора, заявяващи открито своята българска принадлежност или произход, не са били изпълнени и все още към днешен ден е проблем да заявиш, че имаш нещо общо с България. Втората поправка настояваше за историческо помирение, основаващо се на нашата обща българска история, както е записано и в Договора за приятелство и добросъседство.

Нека не забравяме и поредицата от анализи, които бяха публикувани от лобисткия институт със седалище в Любляна и с претенциозното име:

„Международен институт за близкоизточни и балкански изследвания“. Целта на тези анализи е да уронва и злепоставя престижа на България, чрез невярна, изопачена и манипулирано представена информация. Трима от директорите на института са бивши съветници на Заев и до скоро правителството в Скопие е било в договорни отношения, като е плащало на този институт. Затова настоях, премиерът Заев и правителството на РСМ незабавно да се дистанцират от тази клеветническа кампания. За съжаление, те не го направиха.

Случващото се между България и РС Македония не е обикновен културно- исторически спор, а въпрос на зачитането на основни човешки права, недискриминация и отричане на говора на омраза. България справедливо иска ясни гаранции, че тези негативни тенденции и инерция от комунистическото минало ще бъдат преодолени. Младите европейски поколения в Република Северна Македония не трябва да получават образование, основано на фалшификация на историята. Изпълнението на Договора за общата история на двата сегашни народа и деблокирането на работата на съвместната академична комисия, която трябва да е основана само на историческите извори от съответната епоха са основата за придвижването на РСМ към ЕС, подчертава д-р Ковачев.

Нашата грешка, ако може да се приеме за грешка е, че дълбоко и наивно вярвахме, че заедно ще успеем да решим този исторически проблем. Никога не си позволихме в последните 30 години да изнесем проблема на международно ниво и активно да запознаваме и лобираме пред политическата и академична общност в света за нашата справедлива кауза. Смятахме, че братски и като исторически най-близки ще успеем сами да се справим с тежкото наследство, завещано ни от комунизма. За съжаление, постюгославският елит в Скопие явно е нямал такива намерения и продължава да инвестира ресурс и много финансови средства за клевети срещу България.

Това е не само национална кауза, но и въпрос свързан със справедливостта и демокрацията. Очаквам, че независимо кой е управляващ в България, тази политика от Рамковата позиция и декларацията на българския парламент ще бъдат следвани.

Лъжите, манипулацията, омразата и дискриминацията не са европейски ценности и нямат място в ЕС. Те трябва да бъдат преодолени. Обща задача на всички нас е да убеждаваме нашите партньори в справедливостта на нашата позиция. Съединението прави силата!, пише още д-р Ковачев. /БГНЕС