Д-р Антон Панчев: Политическата нетърпимост заплашва Албания със сблъсъци

Нетърпимостта между политическите лагери в Албания, както и личната неприязън между политическите лидери, достига до крайност и заплашва страната с трайна нестабилност и дори от насилствени сблъсъци и човешки жертви. Много експерти и политици в Албания смятат, че по-активната намеса на ЕС и САЩ е задължителна, за да се принудят политическите опоненти да започнат диалог и да се постигне компромис. Това заяви в интервю за БГНЕС д-р Антон Панчев, политолог и преподавател по албански език.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с него. БГНЕС: Как местните избори се превърнаха в катализатор на вътрешнополитическото напрежение в Албания? Антон Панчев: В Албания вътрешнополитическото напрежение винаги е било на по-висока степен, дори за балканските стандарти. Основните политически партии в страната традиционно използват почти всеки повод да организират протести, за да предизвикат предсрочни избори. Още през декември миналата година в Албания започнаха студентски протести, които бяха предизвикани както от конкретни проблеми, най-вече от материален характер, пред които са изправени студентите, така и от тежките социални и икономически условия като цяло в страната. Студентското недоволство беше частично потушено, но институционалната война между президента Илир Мета и министър-председателя Еди Рама се разгоря с нова сила още в края на 2018 г. с отказа на Мета да издаде указ за назначаването на новия външен министър, предложен от Рама. Същевременно, опозиционните албански партии – Демократическата партия на Лулзим Баша, Социалистическото движение за интеграция, което се ръководи от съпругата на президента, както и Партията за демокрация, интеграция и единство, напуснаха парламента и почти всички депутати от тези партии се отказаха от своите мандати, с което и тази институция загуби голяма част от своята легитимност и функционалност. Основният мотив за своите действия, както изтъкнаха те е, че управлението на Социалистическата партия не може да се справи с реформата на правосъдната система, че корупцията и злоупотребите с власт са преминали всякакъв предел, а страната реално се управлява от наркомафията. Опозицията започна да организира все повече протести, на които се стигаше до сблъсъци с полицията. В тази ескалираща политическа криза съвсем естествено местните избори, които по закон се определиха за 30 юни, се превърнаха в основен политически въпрос и арена на противопоставянето между управляващи и опозиция. Опозиционните партии отказаха да участват в тях и призоваваха за отлагането им, като така и не беше започнат диалог между политическите сили за решаване на кризата, тъй като опозицията настоява единствено за подаване на оставка и предсрочни парламентарни избори, което се отхвърляше от министър-председателя Рама. След като президентът на страната Илир Мета издаде указ, с който отмени местните избори, насрочени за 30 юни, обстановката в Албания започна да излиза от институционален контрол. Опозиционните партии в Албания смятат указа за отмяна на изборите за конституционен, докато управляващата Социалистическа партия го оценява като антиконституционен и започна процедурите за сваляне на президента.

Ситуацията се усложнява от нефункционирането на Конституционния и Върховния съд заради уволнението на голяма част от висшите съдии в резултат на системата „ветинг”, която има за цел да прочисти съдебната система от корумпирани и некомпетентни магистрати. Централната избирателна комисия не призна указа на президента и продължава подготовката за местните избори на 30 юни. В населените места, където доминират кметовете от опозицията (най-вече в северните части на Албания), се правят опити за проваляне на изборите, като се саботира работата на местните избирателни комисии. Вече имаше немалко протести и окупиране на сградите, които са предвидени за избирателни секции, а опозиционните партии организират протести всеки ден в различни населени места. На 27 юни президентът Мета издаде указ, с който отлага местните избори за 13 октомври, но това беше отхвърлено от министър-председателя Рама, който за пореден път заяви, че местните избори ще се проведат на 30 юни. Нетърпимостта между политическите лагери в Албания, както и личната неприязън между политическите лидери, достига до крайност и заплашва страната от трайна нестабилност и дори от насилствени сблъсъци и човешки жертви в неделя, като намаляват до минимум и възможностите за намиране на компромис. БГНЕС: Кои са основните аргументи на управляващите да останат на власт? С какви мотиви опозицията иска свалянето на управляващото мнозинство и поемането на управлението? Антон Панчев: Управляващата Социалистическа партия и министър-председателят Еди Рама настояват, че най-големият техен успех е провеждането на правосъдната реформа, която започна през 2016 г. Нейната основна идея е на проверка да бъдат подложени всички магистрати в страната, като тези, които не могат да докажат своята професионална компетентност, произхода на своето имущество и липсата на връзки с организираната престъпност, се смятат автоматично за отстранени. Много от висшите магистрати (проверката започна от тях) действително бяха отстранени, но втората част на тази реформа – назначаването на компетентни и неподкупни съдии, прокурори и следователи, е забавена, което блокира работата на правосъдната система. Опозиционните партии са на мнение, че Социалистическата партия злоупотребява с реформата и разчиства неудобните магистрати, като подготвя почвата за назначаването на свои кадри. Опозиционните лидери твърдят, че мафията контролира страната и корупцията е повсеместна. Голяма подкрепа за техните твърдения дойде от публикациите на германския вестник „Билд”, където в началото на юни се публикуваха записи от парламентарните избори през 2017 г., на които се чува как висши функционери на Социалистическата партия разговарят с мафиотски главатари от Дуръс, втория по големина град в Албания, относно уреждането на гласове за тяхната партия. БГНЕС: Налице ли са икономически фактори, довели до възникването на политическата криза? Антон Панчев: Албания отбелязва добър икономически растеж през последните две десетилетия, но все още няма по-значимо подобряване на стандарта на живот в страната. Емиграцията от страната продължава да бъде с високи темпове, което води дори до демографска криза, въпреки че доскоро Албания представляваше някакъв вид изключение по този въпрос, в сравнение с останалите източноевропейски държави.

Основният дял на инвестиции в страната се прави от албанските имигранти в страните от ЕС, но техните средства се влагат почти изцяло в недвижими имоти и в търговията. Албания не успява да развие силно индустриално производство, въпреки наличието на важни природни ресурси като нефт, хром, битум и др. Проблемите с правовата държава и корупцията обезсърчават не само чуждестранните инвеститори, но и много албанци, които не успяват да намерят икономическа и социална реализация в своята страна. Спадът на безработицата през последните години се дължи главно на емиграцията, отколкото на откриването на нови работни места. БГНЕС: Има ли външна намеса във възникването на вътрешнополитическата криза в Албания? Чия е и какви интереси преследва? Антон Панчев: Външна намеса за възникването на политическата криза няма. Ролята на международния фактор, най-вече ЕС и САЩ, за нейното уреждане обаче също отсъства до голяма степен. И Брюксел, и Вашингтон призовават за диалог и взаимни компромиси, като се обявяват за запазване на стабилността, което е ключовия приоритет за тях в кризата. Това дава леко предимство на правителството, което се представя като защитник на стабилността срещу анархията, която идвала от действията на опозицията. Международните организации, като ОССЕ, Съвета на Европа и др., също не заемат категорична подкрепа в полза на една или друга страна, като изпращат разнопосочни сигнали във връзка с това доколко на практика еднопартийните местни избори отговарят на европейските стандарти за демократично и честно гласуване. Много експерти и политици в Албания смятат, че по-активната намеса на ЕС и САЩ е задължителна, за да се принудят политическите опоненти да започнат диалог и да се постигне компромис. БГНЕС: Кой би могъл да има интерес от кризата в Албания както в политически, така и в икономически план? Антон Панчев: Не смятам, че някоя държава би имала интерес от кризата в Албания нито в политически, нито в икономически план. Има, разбира се, доста взаимни обвинения между представители на опозицията и управляващите, че зад политическата криза и действията на някои политически сили в страната, стои мотивацията от външни фактори, които желаят да възпрепятстват успешното членство на Албания в НАТО и интеграцията на страната в ЕС. Най-често споменаваното име в този контекст е Русия. Никой обаче не е представил нито едно доказателство за такива подривни действия.

БГНЕС:Каква е оценката в Албания и на държавите от ЕС във връзка с увеличения мигрантски поток на албанците към Западна Европа? Антон Панчев: Емиграцията от Албания по посока на страните от Западна Европа действително е голям проблем за изпълнението на политическите критерии за започването на преговори за членство с ЕС. Потокът на емигрантите от Албания, които търсят по-добър живот на Запад, не намалява през последните години, като дори вероятно се увеличава. Много от тези икономически имигранти в западноевропейските страни търсят подават молби за политическо убежище, без да имат право на такова. Тази ситуация увеличава скептицизма сред влиятелни политически кръгове в страните от ЕС във връзка с европейската интеграция на страната. Най-добрият пример за това е Холандия, където преди няколко седмици парламентът на тази държава поиска да се върнат визите за гражданите на Албания. Голямото мнозинство от гражданите на Албания са изключително разочаровани от политическите процеси в страната, от дълбоката парализа и неспособност на институциите и политическите партии да разрешат кризата и от тяхната невъзможност да намерят компромис и да осигурят така желаната европейска интеграция. В този остър политически спор вземат участие предимно партийните активисти, които искат да се облагодетелстват от участието си в политиката, докато отчаянието на големи маси от населението води до засилване на емиграцията от страната. /БГНЕС